Ние не сме зле: Random Friday edition

„Ние” като че ли е местоимението, в което промяната има най-голямо значение. Аз…съм си тук и съм си същия; ти си различен всеки път; той, тя, те всички не ни интересуват; а вие така или иначе ще ни четете. Но „ние” веднъж е едно, а следващия или може би по-следващия път – друго. С разлика чудовищна.

Quoteception-ът, който ще играе ролята на мото, е:

 „Стичаме се по стъклото. Аз и ти.”

– К’ви стъкла, бе, нали амфетите бяха само за компания?

Та седнали сме около една четвъртита масичка, така, два огъня и един въздух да се разпалват взаимно и една вода да гаси и балансира нещата, да отправя хапливи ремарки и да сдухва тихо в ъгъла. Да ми обясни някой защо в този случаен петък съм излязла с Пешо, Куркумата и Жака? Те ще ми обяснят, много ясно. Все пак научавам, че в поезията жената се обяснява на света, а мъжът обяснява света на себе си. Понеже другите двама са познати герои, на мен се пада честта да представя Жака бе, Божак, unplugged момче, plug-ваш, unplug-ваш.

Минава един трамвай, колкото да разсее притеснението дали съм се справила със задачата, все пак съм жена.

Въпрос, предизвикателство за медитация, би бил „Какво е общото между „К’ъв презерватив, змията ми прави свирка!” и „Кроко, и брат ми не знае къде е Нил, ма решихме да те пребиеме!”. Кръгът на анималистичното така или иначе ни отвежда до факта, че в България е единствената масонска ложа, регистрирана като НПО. Енергията тече от хипофизата по гръбнака надолу или обратно, по гръбнака нагоре? Клипът на Lateralus вероятно ще донесе отговора на поне един от тези въпроси. Ако не – поне ще предизвика нови. Така или иначе, нов албум на Tool 2013-та, впрочем отговорете в анкетата на Spirit-a, че искате Tool, има някаква надежда все пак.

След 40 трака само за барабаните Жака ми обяснява разликата между чист и нечист вокал нагледно.

– Чистият не мога да го възпроизведа, нечистият е „Гррххх”!

Пешо не спира да се вълнува от бъдещите си проекти:

–  На патката фона е с черен градиент! Като бял шум, само че черен!

Да бе, Пешо, човек, разбрахме те. Няма да слушам рубикуб само боб марли,…

Ти *трамвай* голям фен ли си *трамвай* на Боб Марли?

…inducti planet x и друго каквото си харесам. Ще чета В наказателната колония, Деница Стефанова, Атанас Атанасов, Васото, може би дори поезията на Кайо. Боби, напомням ти за кожения ден!

Минава един трамвай и изчиства простотиите ни като с гъбичка, като онези учители, които все оставят една чертичка от шибания маркер, ама хайде, моля те, не е толкова трудно да изчистиш цялата дъска…

Имам да търся всемирната тъга, след въпроса ми за Меланхолия явно не е на Куркумата. Откъде ли идва? Докато намеря, поне ще знам, че страданието качва левъл. И всъщност схемата с увеличаването на удоволствието и намаляването на болката е нищо пред схемата, която единствено намалява страха. Страхът е комплекс. Комплексът е страх.

Един трамвай минава, ама професионално някак звучи.

Ще направим тираджийско четене! Бутиково! То и сега не идват много хора, но с нашия революционен план направо никой няма да дойде. Дори ние. Рекламното ни лице ще е мацка с малки гърди, защото сме изс(м)укали цялата проза и поезия, сукалчетабезкниги недни. Жалко за всичките надарени дами, които направо се избиват за честта да са ни маскот. Ама се дерат със зъби и маникюр да ти види окото. Ще обявяваме четенето 10 минути предварително (на Лукойла в Бургас към Созопол, на Ихтиман или може би на OMV на Цариградско), за да не дойде хептен никой. Ще туитнем, че чакаме на колонката с А95. Или може би сме прескочили до въздуха за малко. Или дори ще го направим в движение. Или ще е само за тираджии в някое супер луксозно местенце.

Пешо се обажда, че, абе, това може и да е метро, то не трака ли по същия начин, Куркума: не бе, Пешо, трамвай е, Жак: something something Койна Русева.

Койна Русева!

Койна Русева играела в една постановка в Младежкия театър. Докато правела фелацио на главния герой…добре, май не беше за това постановката, но идеята е, че на коя жена е нужно мъжът да има плочки, ако може да чете стиховете на Куркумата, докато, нали. Да си ги закачи някъде стиховете или не знам. На мястото на плочките вероятно. Finale. Фрагмент втори. Жак за успешния бизнес модел на човека с мидичките. Та един човек зарязал полууспешния си, какво, вероятно е бил програмист човекът, адвокат или дори тираджия – но не, край! Сложил той голяма черна точка на бяла корица и решил, че ще променя статуквото. Започнал бизнес с герданчета с мидички. Ама оцветявал мидичките, продупчвал ги и правел герданчета. И тези герданчета се продавали добре. О, добре се продавали. По морето виреели, в Заимов. Та чак на концерта на лейди Гага отишъл да развива дейността си. И седи нашият успешен и доволен човек на своята леко килната сергийка, и еуфорично си подскача от крак на крак, или може би е било такава жега, че кой би ти подскачал, само гледал някой случаен позагрял фен да не му бутне и без това кривата сергийка, та мернал той в тълпата вледеняващия поглед в августовската жега, хлад се разнесъл по гръбнака му, и се развикал:

– Койне! КОЙНЕ!!!

Получил доста по-уравновесен и обран отговор, напълно съответстващ на нивото на тази дама, на позиция доста висока в колективния dream list, без Пешо, разбира се:

– А, Веско, ти ли си.

Нашият герой взел едно от герданчетата, сложил й го на врата и така Койна Русева отишла на концерта на Лейди Гага.

Пак минава някакъв трамвай, ама потраква все едно вагони с перли кара.

Ученик на будистки монах отишъл при учителя си и го попитал: „Учителю, какво е общото между жената и перлата?” Монахът отвърнал, че трябва да медитира над този въпрос. Медитирал цяла нощ, ама яката така си помедитирал и на сутринта отговорил на ученика си: „Общото, падауане, е, че жената можеш да я нанижеш само от едната страна, докато перлата и от двете.” Ученикът, явно по-навътре в светските въпроси, пуста младост, рекъл, че, ами такова, учителю, то някои жени, ъъ, може и от двете страни.

„Тези жени са перли, момче! Перли!”

Перла си, Чарли сам ти праща френд рикуест, таксиджията ти връща точно до стотинка, изобщо хубаво е да си жена. Че и без да се обясняваш на света.

А Мирела Славчева дори не подозираше.

Advertisements
Ние не сме зле: Random Friday edition

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s