момичето и смъртта

Момичето и смъртта е новият филм на Йос Стелинг, който получи наградата на София на 17тия София филм фест. дотук с обективността.

преди прожекцията самият Йос ни каза да отворим ръцете и сърцето си и да гледаме филма със сърце. и че няма да ни е необходим мозък. и кой да знае по-добре от него.

получило се е нещо изключително красиво визуално, нещо, което е много ценно, без да има навъртяна сложна история с 350 прескачащи се герои и бързо развиващо се темпо (нищо против, и аз съм фен), спиращи дъха сюжетни обрати или лутане на съзнанието тип „защо така стана сега“. наистина, по време на филма се улавях, че съзнанието ми започва да мисли някакви сюжетни врътки…и това не правеше преживяването ми по-приятно, затова просто се отказах. щом са ми казали да не мисля, ще слушам.

състоянието ми след филма ми напомняше състоянието ми едва след два филма – Кожата, в която живея и Меланхолия. не, не искам да отида на парти, не искам да съм сред хора, дори не искам да обсъдя филма. да, много ще ми е приятно да продължа вечерта си в приятна компания и да не мисля за току-що гледаното (дано/дали и преживяно), както се и получи в крайна сметка, но имам желание и нужда да остана сама с мислите и чувствата си. да обсъдим със съзнанието ми заедно какво му стана сега. да почувстваме заедно със сърцето ми, да решим дали всъщност няма някаква надежда, че може да съществува тая действителност с щипка руски привкус изобщо или отново (не, но хайде помечтай си); едната безценна рокля от Париж вместо двайсетте от разпродажби (сигурно, но кому е нужно); вечна любов, да, по-скоро не, събудих се пет години след като сме се разделили, казват, пял съм тъжни песни, всичките за тебе били…

имах удоволствието да присъствам и на кратката дискусия с режисьора след филма, онзи прекрасен момент, в който всички се правите, че ви е ежедневно и с удоволствие обсъждате бюджети, бъдещи творчески планове на екипа, къде ще пием сега, с кастинг ли бяха избрани актьорите и защо толкова често ползвате тая песен, ебаси, та по въпроса със смъртта Йос каза, че красивите момичета трябва да умрат по някое време, защото я си представи Мерилин Монро на 90. и другият интересен insight, каквито рядко получавам напоследък (не че съм премислила всичко на света, надявам се, и не че се изолирам от нови перспективи, напротив даже, но все така се получава) – изкуството се случва между престъплението и наказанието, войната и мира, момичето и смъртта. самият живот се случва между червеното и черното, старецът и морето, страданието и възторга, врявата и безумството, спирам. а между тях се случват да речем алкохол, лудост и разкази под екстази, но тази концепция е толкова elusive, колкото и самият живот/изкуство, та няма да дълбая повече.

ако не гледаш филма, ще ми е тъжно, но ще те разбера. ако гледаш филма и не го усетиш, ще се зарадвам еготрипно лекичко, че си послушал препоръката ми, но ще ми е тъжно, че никой няма да го усети по същия начин. ако го гледаш и го усетиш, ще ни е тъжно и на двамата.

Advertisements
момичето и смъртта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s