фиданката и опиума

Влетяваш на бегом, присядаш и не се успокояваш, докато не започнеш половинката вино, която кротко те чака. Гледам те и се чудя дали си се променила изцяло или никак. Казвам ти да ме гледаш в очите, когато ми говориш, а ти не можеш. Има нещо, но не разбирам какво е.

Май и ти би гласувала за „изцяло”.

–      Днес, на път към магазина, видях една бабичка с бастун, която се размина с дядо с бастун. Дядото беше супер прегърбен, тъжна история. И бабичката го заговори, че бастуните им били еднакви! Ама ей така го заговори!

–      Да бе, те на тея години страшна романтика въртят. На селото ми из овдовелите хора ако знаеш каква ревност има…

(Всъщност не е село, малък град е, но за историята ще ни послужи и село. Нали самият автор е толкова urban, че селото му е Пловдив.)

–      Даа бе? Моите градски баби сами си седят тука…А дядото отговори, че не са еднакви, защото неговият бил раиран. И я пита бабичката откъде ѝ е нейният. И тя сочи с бастуна „От еей там!”

–      Моят дядо е много вървежен. Само го викат да оправя разни неща. Строителен инженер е.

–      Да дойде до София, да оправи нещо и на моята баба? Пералнята ѝ отказва напоследък. Баба ми е много яка.

(Баба ми наистина е много яка. Готви невероятно, гледа на карти и е жена.)

On a side note, ние с нас се затруднихме, моя дядо и твоята баба ли ще сватосваме…

–      A, не. Много е зает там.

Ами зает е, я. Като твоята баба не се спира. Даже онзи ден го видях в автобуса към селото – носеше една фиданка в торба с пръст. За градинката. Фиданката беше вече на онзи ръб, на който сме и ние в момента (освен очевидния НРБ)  – вече аха-аха да се посадиш и после се сещаш, че и в торбичката ти е добре и веднъж посаден, няма връщане назад. Опираше в тавана на автобуса. Когато садиш фиданка, трябва да помислиш както дали ще има достатъчно слънце, така и къде под нейната сянка ще си пиеш ракията един ден. Ако я поддържаш добре, поливаш редовно и не станеш пряк свидетел на катаклизми, ще ти е опора доживот. В случай, че не предпочетеш живота, в който се издържаш от търговия с опиум, който на тези години все още е блазнещ. Казах ти, че сме на границата.

Садила ли си дърво?

Advertisements
фиданката и опиума

2 thoughts on “фиданката и опиума

  1. Amber каза:

    „…вече аха-аха да се посадиш и после се сещаш, че и в торбичката ти е добре и веднъж посаден, няма връщане назад“

    „Когато садиш фиданка, трябва да помислиш както дали ще има достатъчно слънце, така и къде ще под нейна сянка ще си пиеш ракията един ден. Ако я поддържаш добре, поливаш редовно и не станеш пряк свидетел на катаклизми, ще ти е опора доживот. В случай, че не предпочетеш живота, в който се издържаш от търговия с опиум, който на тези години все още е блазнещ. Казах ти, че сме на границата.“

    Вероятно говорим за различни неща, но няма как да не се идентифицирам… И то особено в момента. Чудесно. И малко тъжно. Както всичко в живота. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s