златният ключ

Аа…и да помните, ако някой път евентуално ви се наложи – сребърната врата се отключва със златен ключ!

От онези изрази, които остават в главата ми и дълго прокънтяват, без да знам защо, без дори да ги разбирам…докато един ден нещо не прищрака – без чувството, че правиш гениално прозрение, просто си обясняваш нещо и още едно парченце започва да прави смисъл в цялата схема.

Сребърната врата е всяко предизвикателство.

Златният ключ са уменията, които ще придобиеш и ще използваш, за да го превъзмогнеш.

След като си преминал през вратата, в теб остава какво – именно ключът. Това, с което си се обогатил. Вратата вече няма значение.

Изумявам се колко далече от линейното мислене всъщност е животът и как постоянно те предизвиква да мислиш точно за обратното, за което мислиш. Линейно мислене в смисъла, че ще направиш това и това, за да стане това и това. В този ред на мисли ако нещо ти се изплъзва, значи го търсиш прекалено целенасочено. Тогава то бута с лапички, дере и се измъква живо и здраво от уж умелата ти хватка, а за теб остават драскотините. Изчакай и му позволи да дойде само. Тогава може дори да се гушне при теб и да ти позволи да се наслаждаваш на безкрайната му пухкавост. „Аз сега ще си изчистя съзнанието и няма да мисля за нищо пет минути” – същата глупост. „Няма да мисля за нищо” отново е мисъл. „Няма да мисля за нищо” е сребърният ключ. Сребърен ключ е профилната ти снимка да е ти в компанията на две-три-пет полуголи мацки – „Дали няма да ударя 55 лайка!” – това, което преследваш, по този начин отива все по-далече. Сребърен ключ е „Сега ще обсъдим всичките ми проблеми и после може да се забавляваме”. Сребърен ключ е линейната перспектива, трупането, „само напред и нагоре”…а трябва навсякъде.

Веднъж докоснал златния ключ…виждаш, че нищо друго няма смисъл. Има смисъл сега, защото сега е Огромно, защото вие сте прекалено далече от моето сега, което принципно е на всички, но в момента е мое, без него съм нищо, без мен то е нищо. Прекалено бързо отминаващи сте спрямо вечното сега. Сега не се променя и е винаги едно и също, но всеки път ти предоставя различен аспект от себе си, който да изследваш. От там нататък ти се забавлявай да се губиш в мисли, но колкото и да го мислиш – няма да го промениш.

Ако съм започнала да звуча прекалено трасцендентално, подариха ми албума на 100 кила („Zlato”) с автограф, майка.

Advertisements
златният ключ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s