приказка за жирафа, който стана леопард

Имаше едно време един жираф. Бяхме приятели и искам да ти разкажа за него. Как се казваше – няма значение, знаем само, че е петнист и стърчеше. Ама стърчеше…едно международно стърчеше. Чак притеснително. Беше неудобен и се виждаше отдалече. Будеше уважение дори само с ръста си, но му личеше, че не е агресивен. Беше миролюбив и винаги честен.

Хранеше се само с растителна храна – с най-високите, труднодостъпни и крехки клонки. Елитен vegan жираф. Подбираше за себе си най-доброто, но другите така или иначе не можеха да го достигнат, така че вината, тегнеща над крехката му жирафска съвест, се смаляваше. Не си мисли, че му беше лесно – на никой не му е. Беше успял, но не се беше самозабравил. Душата жирафова беше чиста, топла и открита и той не можеше да крие каквото му е на сърце. Не ставаше да държи буца в гърлото си – гърлото му беше към два метра и някак не вървеше. Минаваше през живота, без да пречи на никого, но и без да научава кой знае какво. Така се бяха стекли обстоятелствата.

Една по една ситуациите в живота на нашия жираф започнаха да прескачат границата от „тоя пак се уреди” по-скоро към „тая работа няма да стане”. И докато допреди това той да беше вечният идеалист, който никога не свежда глава, вярва до болка във всичко и винаги защитава куцо и сакато в приятелски спор, дори да не ги познава…повтарящите се неуспехи го накараха ако не да се промени веднага, то поне да спре и да се замисли.

Веднъж щом обстоятелствата се закучиха, жирафът беше принуден да сведе глава. Смелата ръка на малкия Митко набързо огъна пластелиновия му врат – „Ето, сега пие вода”. Да, Жираф-раф-раф беше от пластелин и това не го притесняваше особено до този момент – виждам, че и ти не си имал проблем да го възприемеш като пълнокръвен герой, защо би дискриминирал жираф само заради…окей, отклонявам се. Митко учеше в ОУ „Васил Друмев” и, както виждаш, притежаваше завидна решителност. Та по този начин моят приятел стана един леко счупен жираф. От една страна – по-гъвкав, от друга – поразен. Не беше свикнал да не става на неговото, но знаеш, че счупеното носи щастие.

Още несвикнал на прегънатия си уж за да пие вода врат, безскрупулната ръка Миткова или вселенска беше, вече не помня точно, директно го плесна през муцуната и набута врата навътре. Защо – един бог знае. Говори му колкото искаш за шамарите на живота и подобни клишета, но сега животинчето напомняше на първоначалното само по десена. Вече беше леопард.

Трансформацията му не го учуди толкова, колкото теб и мен – все пак говорим за леопард от пластелин. За няколко кратки мига или може би вечности той си помисли, че сега сигурно ще се откаже от всичко, към което се е стремял с всичките си жирафски сили и ще се озлоби към живота. Ще стане вечния песимист и мрънкало, готов когато му остане свободно време от проваляне, да изръмжи ей така, още веднъж преди лягане. Тези кратки мигове бързо отплаваха на запад и леопардът беше готов да посрещне новата си същност – по-бърз, по-компактен, по-хищен, готов веднага да се бори. „Всъщност и така ми е доста добре”, каза си той.

А Митко всъщност не беше лошо момче. Той животът рядко е момче. По-скоро е нелогичен, абсурден и стремителен като женска същност дълбоко под повърхността. Не че ти мисли лошото, просто така се получава. И ако ти се струва тъжно, че жирафът не продължи съществуването си като жираф, само се замисли – под котешко прикритие сега той може да постигне много неща, които никога нямаше да хрумнат на жирафа. „Като леопард определено имам повече шансове”, разумно прецени за себе си жирафът, допивайки сутрешното си кафе и взирайки се над вестника в безкрайно синьото море. В утайката от кафето си видя копито, което непреклонно тропна в чашата.

текстът участва в третото издание на писателибезкниги

Advertisements
приказка за жирафа, който стана леопард

One thought on “приказка за жирафа, който стана леопард

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s