среща с ламята Хетрик

Ламята Хетрик е лилава и с няколко глави. Сигурно твоите са повечко, но моите са доста класически брой – една стара, една назаем и една синя. Новата глава не е ламя, надявам се, никой не избира глава на ламя съзнателно.

Ламята Хетрик е незаконно дете на Хетомородиан и свети Патрик. Абсурд с нотка леприкон (Нотка, Кръпка и Зора, Шемет и Звездичка). Да се чудиш откъде се пръкна този лилав, мистичен, кралски дзвер.

Размери и хабитат: расте колкото й позволиш. Колкото повече внимание й обръщаш – толкова по-голяма става. Обитава гъсто населени места като Попа, Борисовата, ходи често по партита, засичала съм я и в градинката пред Народния…изобщо обикаля нощна София и иска да те срещне. Хетрик е симпатяга, аз лично си го представям плюшен, но си е като демоните, които те преследват, само че риъл лайф.

Та тази ламя симпатична, носи шапка на повечето от главите си, не е като да те преследва целенасочено, но ако живееш достатъчно дълго време в един и същи град, рано или късно те пресреща. Няма как.

Първо срещаш старата глава. Говорите си все едно уж нищо (не) е (било), всичко е окей, хайде, аз излизам да пия, хайде и аз, весело, и на теб

после

срещаш главата ламешка във вечерния haze до фонтана и изведнъж има „Ама ти защо викаш нея, а не мен?”, все едно не знаеш, че аз винаги ще се обърна първа, „Защо няма да дойдеш с нас да обикаляме църква?”, „Защо си тръгна толкова рано снощи?”. И всичко това щеше да е окей, ако нямаше и…

Синята глава, онази, към която си се присламчвал до посиняване и задушаване, с която и досега общуваш редовно, знаеш горе-долу всичко, което става с нея и в същото време не си я виждал срещу себе си от месеци, години, горе-долу откакто всичко не беше окей и заедно сложихте финалния печат, ясно обозначаващ консенсуса, че вече нищо не е окей

затова

не можеш да я погледнеш в очите, защото не си виждал ужасно отдавна тези очи, които знаят всичко. И всичко можеше да е окей, ако нямаше и…

Глава назаем. Главата, която никога не е била може да е била всъщност имаше нещо но не знам точно, затова единствено може да й се позволи да бъде най-плашещата, най-редовно останалата до тялото на ламята, най-проблематичната и най-често появяваща се в сънищата

където не знаеш какво е имало, за да знаеш как да продължиш

където не можеш да продължиш, защото знаеш какво е имало

където не ти е позволено да ходиш, но то и без това нищо няма да стане

нещо като да си вегетарианец и едновременно да не обичаш риба

не ядеш риба защото си вегетарианец или защото не обичаш?

и ти хубаво си тичаш напред с прекрасния си голдън ретривър, който те следва по петите, но признай си – и ти на мое място щеше да се обръщаш сегиз-тогиз да видиш дали огромната лилава ламя не издиша пламъци във врата ти, защото сега все пак вече отговаряш и за пухкаво животинче, освен за себе си. Не мога да отрека – рационален избор – ретривър се гледа по-лесно от ламя. Не винаги всичките глави са налице, някои са на повикване, но и една да е – ще усетиш по топлия овъглен въздух. Ще се обърнеш. А после ще се загледаш, замислиш и прекрасното куче ще те ближе по лицето и ще те връща в настоящето и така стоят нещата.

Advertisements
среща с ламята Хетрик

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s