вечерта, в която всичко беше наред

как бавно зимата отива в лято, а св. Георги дори не подозираше.

сигналът, че ей това идва.

сега веднъж това е хубавото на пролетните вечери, че могат да напомнят на летните по всичко, но ще ти направят по-силно впечатление.

ще ти направят по-силно впечатление, защото от поредната такава серия от вечери са изминали най-малко 5-6 месеца.

защото в една августовска вечер е крайно нормално да си с широки къси панталони и хипи горна одеждичка, да губиш и намираш мислите си през смях и звън от бутилки, след което да си хванеш колелото и да се оставиш да те понесе, то заедно със сайдерите си знае работата

но сега е май. през май аха-аха да е лято, но всъщност си носила пола без чорапогащник едва няколко пъти за този сезон, още не си пила джин изобщо, дето се вика, мартеницата ѝ седи на ръката, а тя за къде се е разголила. все още момичетата със свръхкъси панталонки изобщо ни правят някакво впечатление. отвикнал си на уникални партита на открито, дори и закрито, станал си малко по-затворен и изобщо цялата идея да се виждаш всеки ден с едни и същи или добре, различни, хора по различни градинки и да е зелено около вас все още ти е малко странна…

докато това е тук

докато този момент все още съществува

if this second was your life

ще ти кажа колко любов ти предстои да вземеш и не подозираш колко добре ще ти стане. ще ти кажа, че всичките хора, за които си мечтал някога, с които е имало нещо недоизказано, недоизяснено, недо(с)вършено или пък с които всичко е било казано повече от необходимото и сега няма смисъл от нищо допълнително…с всички от тях ще дойде един момент, в който вече няма да искаш да кажеш нищо – единствено да ги хванеш за раменете и да им изкрещиш в лицето „ЕТО В ТОЗИ МОМЕНТ, ТОЧНО СЕГА ВСИЧКО Е НАРЕД!”. по-наред и по-напред, отколкото някога си си го представял. ако вярваш в чудеса, ще ти се случат повече, отколкото си очаквал. ако не вярваш, Животът, ох, животе, ще те накара да повярваш.

if this second was your life

с приятелите ти ще си крещите неразбираеми за околните неща, ще сменяте един бар с друг с градинка с бар с друго
ще те размятат над главата си, нещо, на което нямаше да се навиеш при по-малък брой употребени субстанции
споменавайки субстанции – ще се върнат и те, повече, отколкото си ги очаквал
ще получиш най-неочакваните комплименти и ще се озовеш на най-странните места с най-странните хора
ще бъдеш по бански все едно го правиш за съвсем първи път
всичко това докато в планината още има сняг
ще четеш будистки плажове в източно спокойствие на безкрайно зелената трева
и ще става все по-наред
ще караш колело в празна стая ще разбиваш брава ще пишеш разказ с още четири човека
ще си на парти и всичко ще е по точния начин и чак ще си забравил, че понякога става и така
в някоя случайна вечер в борисова просто ще станеш свидетел на 30 летящи нагоре фенера
ще си на точното място в точното време
ще гледаш все по-често към небето
там ли са звездите все още?
дърветата прецъфтяха ли?
облаците как са? ще вали ли?
виждам страшно красиви неща, които те чакат
хоризонти изгреви залези
само ти го казвам и не ме гледай скептично
всичко това предстои

they tell me life is beautiful
нищо още не ни е писнало
и не ни е прекалено горещо

Advertisements
вечерта, в която всичко беше наред

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s