какволинекоетосеслучи

Аз съм момче на 6 и се возя в автобус 90. 1-ви юни е и татко ще ме води в Джъмбо на Ботевградско. Нещо оранжево с големи антени се спуска в тунел под улицата. Възкликвам „Майкооо!” Питам тате дали това е лифт. Не ми отговаря. До мене какичка и батко се подхилкват. Знам си, че ако сега не получа отговор, сигурно ще прескачам трамвайните релси до 15-годишен. Както е правела какичката, защото някой ѝ казал като била малка, че по тях тече ток.

Аз съм Ели, просто едно момиче на 20, което обича да се оставя на течението на съдбата. Приятелката ми Кейт от Англия ми е на гости и отиваме на стоп до Търново при нашите за уикенда. 100% ще я изкефи градът. Още от спирката на 90 в Хаджи Димитър се усещам, че двамата симпатяги – пич и мацка – ще ни бъдат конкуренция за стопа, но какъвто ни е късметът, такъв. И четиримата слизаме на изхода на Горни Богров и решавам все пак да подпитам младежите – „Сладури, вие за къде сте?” – мацката казва, че са за Варна. Пожелаваме си успех и с Кейт ги подминаваме. След 20-тина минути ни качват две коли почти по едно и също време.

Аз съм Сиси, завършила съм география в Софийския и съм женена за Емо. Отиваме към селото ни до Ловеч, за да си приберем детето, което благополучно е преживяло една седмица при баба си. Годините, в които и аз пътувах на стоп, не бяха толкова отдавна, затова казвам на Емо да спре на една двойка някъде след Горни Богров. Запознаваме се, момчето вади дискове в колата и ни пуска непозната музичка. Давам на младежа скайпа си, за да ми прати подобни неща. Всъщност доста свежо преживяване, липсваше ми напоследък нещо такова. Свивам цигара на Емо, докато той кара.

Аз съм Емо и се опасявам, че цялата кола мирише на джойнт. Разкарах шалтетата и всичките щуротии от задната седалка, за да се наместят момичето и момчето, те някакви приятни младежи. Тамън малко да разнообразим с жената. Пичът като каза, че иска да пусне дръм енд бейс, ми се сви сърцето, ама тоя всъщност е доста хуманен дръм енд бейс. Оставяме ги малко след разклона за селото.

Аз съм катаджията на разклона. Още ли пътуват клошари на стоп бе, дееба.

Аз съм Светослав, изглеждам на около 35 г., пътувам с баща си от Ловеч до Търново и ме съмнява да съм женен. Баща ми е бивш военен, а в баничарката ни има лепнат Исус на предното стъкло. Едвам го навивам да спрем на двама пораздърпани младежи, а той после ми се цупи цял ден, че сме изминали няколко километра повече, за да ги оставим на бензиностанцията на изхода на Търново, вместо да си вървим по нашите работи. Голяма работа бе, тате.

Аз съм инж. Тодоров, 52 г., женен с двама сина, варненец. Обичам риба, рибата е полезна храна. Тръгнал съм от мръсната София сутринта и бързам да си отида в любимата Варна. Що пък да не спра на тия двамата след Търново. Приятни младежи. Дано не ги притеснява, че карам със 180 по междуградски път. Говорим си по пътя, спирам да взема череши от най-добрата сергия малко преди Шумен. Взимам щайга – щайга и половина, ама вече стомахът ми стърже и решавам да седнем в Happy-то няколко км по-късно. Да взема да ги почерпя тия младежи нещо. Казват, че им било неудобно, ама не може така, деца имам, ще ядат, сега. Те пък не ядяли месо. Ама поне малко риба, бе, деца. Рибата е полезна храна. Нищо. Поръчвам разни работи, обсъждаме сервитьорката и отпрашваме към Варна скоростно. Ядем череши с децата, разправям им за моите деца и вече надушвам солните изпарения. Той Хемингуей си го е казал – всичко на повече от 50 км от морето е провинция. Звъня на авера да пуска мрежите.

Аз съм рибата и според мен съм полезна храна, но не е необходимо всеки да ме яде!

Аз съм Радка, давам стаи под наем на ул. Генерал Столетов. Хазяи сме с мъжа ми, имаме 2-3 апартамента, поддържаме ги, изкарваме горе-долу добри пари за сезона. Приличам малко на възрастните дами, които пеят народни песни и обикалят страната, но предпочитам да си стоя във Варна. Една млада двойка взима стая номер 2 за два дни, после решават да останат още една вечер. То любов ли е, да я опишеш. По едно време търсиха шах да играят, ама после решиха да излязат да се разхождат. Ами така де – те още са във възрастта, в която имат за какво да си говорят. После вече – само с жестове. И ние така с мъжа ми, 30 и колко години станаха. „Любовта е лудост”, нали така се казва фестивалът тука.

Аз съм котка в напреднала бременност и отказвам да мръдна на повече от 10 метра от мястото, което съм определила за свое. Мяу. Живея на ул. Генерал Столетов и всяка вечер покрай мен минават девойка и младеж, в които честичко се отърквам. Особено в девойката. Мърр.

Аз съм номер 303. Така де, Ричи. Навремето ми викаха Ричи. Бау. Ама след…оправянето…кастрацията, нали, ни сложиха по едни номерца и вече съм 303. Имам червено номерче на ухото. Исках зелено, но червеното сигурно се откроява по-добре на светлата ми козина. Чакай, аз всъщност виждам черно-бяло. Както и да е. Едно време бях домашен и оттогава си свикнах – като ми протегнат ръка, давам лапа. С това се и занимавам – обикалям Морската и по цял ден давам лапа на който се спре. А те се спират хората. Най-вече туристи. Спират се. Ето, тея двамата, шарените (добре де, сивкавите), сто процента ще се спрат. Леле, как ми се радват. Аверчета мънички. Галят ме, снимат ме…ех, че живот.

Аз съм Килата, майка. Гледам те от всеки плакат и флаер в тоя град.

Аз съм варненската чайка Чай. Заедно с моя приятел Шукарие от време на време мяукаме. В смисъл, и той е чайка, ама мяукаме. Как така мяукаме ли? Ами, живеем супер близо до една бременна котка на ул. Генерал Столетов и тя, докато беше разгонена, мяукаше по цял ден. Та и ние се научихме покрай нея. Мяу, мяу. Така стряскаме туристите. Ето тия двамата например даже ни снимат, клипче правят. Шукарие, тихо бе, само ни излагаш пред чужденците.

Аз съм номер 263 (номерчето на ухото ми е зелено), черен рунтав рошльо, и днес съм решил да обикалям плажа. Казват, че всички варненски кучета дават лапа – не знам за всички, но за мен е въпрос на елементарен такт. Толкова малко човеци се спират да ти се порадват чистосърдечно – защо да не им дадеш една лапа. Ето, с тоя младеж направо се въргаляме по плажа. Кеф. Дават ми парче баница, само че аз сега не съм особено гладен – хапнах едно изхвърлено кебапче, та ще си го заровя за после в пясъка.

Аз съм фарът във Варна и тая мацка ми направи най-яките снимки, които са ми правили напоследък.

Аз съм сирената за 2-ри юни и ми омръзна да се смесвам с грачене на чайки. От елементарно уважение не можете ли да помълчите една минута?

Аз съм Васко циганинът, продавам герданчета от мидички на Централния плаж, вече 22-ро лято карам тука. На всички двойки казвам едно и също и тез ни правят изключение – все така усмихнати да сте, догодина ако дойдете, ще ви направя снимка, много сте красиви, на чужденци приличате, с твойта усмивка денят ми тръгна, ти рускиня ли си и т.н. И купуват хората тез ми ти герданчета, какво да правят. Малко ми е гузно всъщност, послъгвам нещо, че ги правя сам на една машина, пък всъщност ги взимам на едро от едно аверче тука, ама…бизнес. Трябва да са живей.

Аз съм Веси и онзи ден се боядисах в нежно меднорусо със златист подтон. Продавам билети в киното на мола. В тоя тъп град има три мола и два и половина са празни. Аз съм в половинкта. Последно продадох на някакви – момиче и момче, които изглеждаха все едно са бързали за предишната прожекция, пък нещо са объркали и сега се налага един час да обикалят из тоя мол. А то – като видиш гледката към гробищата от втория етаж и какво повече има да гледаш.

Аз съм дъщерята на Ки. Умна и красива, слушам Pink Floyd и, да ти кажа, не бих излязла с тоя пич. Тези, с които излизам, повече четат. А и кой с всичкия си акъл отива на кино, когато е на море? Цялата им работа отива на кино. Какво? Киsellо било гроздето ли? Ки is not for sale.

Аз съм Джей Гетсби и се чувствам много добре в кожата на Леонардо Ди Каприо. Love is blindness, old sport.

Аз съм омагьосаната гора в Морската и съм очарована, че някой изобщо ме предпочита вечер пред чалготеките по крайбрежната алея. Готова съм да разкрия тайните си на всеки. Дори и когато не е на тежки наркотици.

Advertisements
какволинекоетосеслучи

2 thoughts on “какволинекоетосеслучи

  1. Дорина каза:

    Аз съм Дорина и често пътувам сама към селото, около Ловеч. От време на време качвам някой младеж/девойка/дядо/учителки/младеж и девойка.., когато не ми е страшно:) Някои са доста дръпнати и скучни, но понякога има интересни сладурчета с още по-интересни истории.
    П.С Мария/Бамфи, написаното ме увлече неусетно с наблюдателното ти чувство за хумор!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s