говори с нея

Всичко започва с един черен билков чай на най-светлата маса пред сладкарницата. Как така и черен, и билков? Познай.

И десет минути по-късно имаме какво да си кажем. Сещам се, че съм съвсем сама и леко се паникьосвам и после се карам да се успокоя и всичко си идва на мястото…докато не започвам да чувам отговор на мислите си, който отговор съм почти убедена, че не произвеждам аз. Собствените си отговори обикновено усещам как се появяват, също така ги насочвам лекичко, също така не идват с лекота. Тези отговори идват десет пъти по-бързо и никой от тълпата около мен не знае това. Гърците от Disphonia на сцената продължават да мачкат ли, мачкат, а аз продължавам да съм скептична и да си мисля, че си говоря сама, затова започвам с глуповатия въпрос:

– Е добре де, защо точно чрез мен ми говориш?

– Толкова ли ти е странно, че съм избрала точно в това тяло да се въплътя?

Тази идея ми се струва толкова очевидна и в същото време толкова революционна, че решавам да й повярвам и даже да си я запиша в телефона. (Иди, че напиши „въплътя” с моя телефон в такова състояние, но не, не се оплаквам, хич даже, разбра ме, благодаря.)

Записвам си я в телефона и продължаваме с кежуъл разговорчето, което всъщност нямаше ясно начало и все още се опитвам да разбера с кого говоря, докато изведнъж не ме удря прозрението, че разговарям с женски образ. Цял живот ми е било непривично да общувам повече с жени, отколкото с мъже…допреди година-две, когато започнах малко по малко да откривам прекрасното в почти всяка, от там и в себе си. Та явно жена ще да е тази моя събеседница, няма измъкване, все пак чува всичките ми мисли. Въплъщава се в което тяло си иска. Ти, скептични читателю, още можеш да си мислиш, че говоря просто със себе си или с женското в себе си, но ние имаме разговор за водене и няма да се занимаваме с теб в момента.

– А защо точно мен си избра?

На фестивал съм и всеки си е в собствения филм – когато филмът ти е красив и положителен, вярваш, че всички са така и усещат едно и също нещо, но нека разваля илюзията. Един е доста пиян и не го интересува какво се случва, опитва се да се задържи прав в момента. Този до него седи на едно място, оглежда се тъпо и явно не харесва музиката. Е, да, усмихнатата подскачаща мацка пред тях сигурно може и да мине транзит през твоя филм, но може да отива на друго място. На другата до нея ѝ е студено и гадно и чака приятелката си да се върне от тоалетната. Направо трябваше да отиде с нея. Тримата пичове вляво си подават коз и крещят силно и фокусът им е или върху крещенето, или върху коза, но не мога да определя точно. Мацката най-отпред е предрусала толкова, че навсякъде би й било едно и също. Схвана ми мисълта.

– Ми ти да виждаш някой друг, който да е в състояние да ме разбере тука?

Ебаси, Майко Природа, логичен въпрос. Май ще играя ролята на свидетел тая вечер. Ролята да БЪДА там, да видя и после да успея да го предам. А ти ако искаш ми вярвай.

Сега, като се замисля, винаги са ми казвали, че те имат собствена воля, че са коварни, че те водят някъде на тяхно си, че не те оставят сам да решаваш…

Защо това е нещо лошо? Едва сега виждам колко е недостатъчно и прибързано, колкото повечето обществени заблуди. Волята не е лично тяхна, това е волята на земята. Майката Природа. Земята трепти лекичко и те кара да се забавляваш и да бъдеш тук и сега, Суперлуната бди над теб и ти казва, че всичко ще е наред, Ентът в гората просто седи там и те успокоява дори с присъствието си…Всичко ще е наред.

Опитвам се да се държа нормално при цялото си изумление, че получавам отговори. Винаги съм знаела, че когато търсиш отговори целенасочено, по-скоро трябва да спреш да задаваш въпросите. Не знам докъде съм стигнала в този процес, но някои неща са на мястото си само когато сами дойдат при теб. Например когато някой ти предложи да въртиш огън, защото мисли, че се справяш добре. Ама да дойде до теб и да ти го предложи, така и така, довечера искаш ли да ти дам огньове. Ами да, разбира се, че искам, чакам го от месеци вече, ти пък си перфектният човек, който да ми предложи, всичко се нарежда абсолютно и това всъщност се случва часове преди настоящия разговор, който продължавам:

– Благодаря ти, наистина ти благодаря, че избра мен. Обаче си чувствам цялото тяло много странно, защо така става, майко, съжалявам за глупавия въпрос? (I’m only human after all…)

– Съвсем нормално е. Чувстваш се заземена и усещаш как през теб протича енергията. Така става ли?

– Става. Искам да ти благодаря за всичко. Благодаря ти, че ни допусна до себе си и ни позволи една свръхлунна вечер да се забавляваме при теб. Благодаря ти, богиньо, за добрата воля и за прекрасната природа и подходящо време, обещавам да направя всичко възможно да предам съветите ти нататък, дори да не помня точните думи.

Не отговаряш, но аз знам, че ми се усмихваш и няма да отнемам повече от ценното ти време. Отлиташ някъде надалеч или пък се прибираш вътре в мен – като с извънземните, никога не знаеш дали идват към теб или си отиват. Сигурна съм, че ти благодарих за много повече неща, защото изглеждаше като единственото логично нещо за момента, но вече не ги помня. Помня само, че след това отидох да обичам хората и да се възхитя на ента.

Явно сте „коварни” само за някои, уважаеми. Някой, уцелил Богинята в неподходящ момент и подиграл се с властта ѝ. Предполагам, че тогава и тя се подиграва и отмъщава както само тя може. За да разбереш една жена, най-лесно е да станеш такава. А сега, аз ѝ благодарих за всичко и мисля, че сме насъбрали добър кредит като човечество, но за по-сигурно, иди и говори с нея. Ей така, да видиш как е.

Advertisements
говори с нея

4 thoughts on “говори с нея

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s