ежегодно лятно надничане

 

седя на една маса и говоря с трима
един физически неадекватен
един психически изморен
и един освирепял от болка

и тримата ми говорят истини
болезнени и не толкова
а аз се опитвам да разбера
защо нормалното ни състояние не е това

защо нормално сме пренебрежителни
обтегнати напрегнати затормозени
или напротив всичко ни е все едно
наспани сити доволни
толкова че да си позволим лукса
да сме над точно тия неща
да сме бездействащи
да сме вечно потенциални

докато не дойде някакъв подтик
рядко вътрешен
единично обстоятелство струпване нещо
и тогава изведнъж нямаме друг избор
освен да казваме истини и само истини
ще сме загрижени за хората
ще браним по-малко своето си
ще бутаме докъдето може
пък да стане каквото ще
без вечни идеали непостижими цели
само една истина
последваща друга
предхождаща друга

всички тези неща оголват душата
както виждаш голото тяло
така виждаш и голата душа
малко те е страх
защото тя е рязка непосредствена
просълзяваш се не от емоция
а от собственото си присъствие
от това че си свидетел
от искреност
малко трепериш и настръхваш
но има нещо зверски правилно
затова продължаваш
да си говориш с голите души

да ги търсиш под всичката ситост
задоволеност
липса на умора
те са там
и не се отказвай
все някога ще се разкрият

това ако си идеалист
ако не си
зарязвай някои докато е време
твоето е по-ценно от тяхното

Advertisements
ежегодно лятно надничане

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s