(по)лято в софия

ще разказвам за лятото в софия
какво имам да ти разказвам ще кажеш
та ти си го знаеш всичко
знаеш си всичко
започвайки от следващата сутрин
безбожно гореща
в която ти се иска предната вечер
да не се беше случвала
лято в софия е писане
опит да изцедиш всичко оставащо
винаги поне още една капка
от бутилката ракия падат точно 17
но от твоята бутилка колкото решиш
само да се позамислиш малко те са там
но аз имам да ти разкажа
за срещите по средата
за изгубеното време
търсенето му
въпросът кое време е изгубено всъщност
за пресечна точка на мечти копнежи и желания
всяко различно от другите
за притегателния център
едновременно отблъскващ
примък
отмък

софия е очарователна нощем
най-вече когато имаш нужда само от
рокля и джин
водка и шардоне
приятели и смях
flow между хора и писане
билкова и бар(ман)
the doors и колело
(съжалявам за повторението
ще се случи отново)
съдба и знаците ѝ
хиляди мисли
и никакви
са все любими летни комбинации

ще се срещаш с хора по средата
за да видите кой докъде
ще се срещаш със себе си по средата
и ще се учудиш къде ще се засечеш
не си го планирал
не си го мислил
просто е било извън твой контрол
различен човек си днес
вдругиден
преди три седмици
и през септември
август е коварен и влиятелен
август е нищото
което преобръща всичко

денем не правим нищо
нощем преобръщаме всичко
сигурно си усетил че говоря за
единствените смислени неща а именно
с кого си се засякъл
и къде отивате занапред
как ще стигнете до там
и как сте стигнали до тук
може би и защо
но не задължително
единствените смислени някога

на фона на тази огромност
дневната мараня е затишие досадно
занимание самотно
тя ще отмине
през деня ще се правиш че всичко е утихнало
че нещата които те просълзяват ги няма
не съществуват никога не са се случвали
нямаш неразказани истории
чиста монета си
да топло ти е ще ходиш на море планина
или връщаш се все тая
да местиш се да работиш
мислиш ли наистина
че затова сме се събрали

вечер и единствено вечер
можеш да се осмелиш
да ти се откъсне от сърцето
поне една сълза
да питаш защо сме тук
или защо не сме отново там
да стигнеш малко по-дълбоко
поне в себе си
ако не в друг
а ако стигнеш в друг да се огледаш
да задаваш всичките въпроси
да заместваш отговори с глътки
там където трябва да има плач
наздраве
там където трябва да има искрен въпрос
взиране в дисплей
какво говоря
и нощем сме пластмасови

отвъд време и пространство е
десетки вечери в една
наистина наситена
и също разредена
но най-хубавото ѝ са същите очи
пътували
преоткривали
променени
въпреки че знаеш че
много добре знаеш че
хората не се променят

на сутринта ще знаеш
или ти трябва много различно
или още от същото

Advertisements
(по)лято в софия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s