koi no yokan

Мадам с лъвски маниер разтърси огромната си студено къдрена червена грива. Многобройните тенекиени украшения около врата й се раздрънчаха, пурпурните й одежди изшумяха, а очертаните й с лилаво червило и тъмен молив устни се разтеглиха в лека усмивка. В затъмнената стая се преплитаха напластени благовония.

– За ония двамата искаш да ти разкажа, така ли? – дрезгаво започна темата мадам.

Младият писател любопитно намести издължените си очила с черни рамки и потърси с писалката си новия ред в подвързания си с кожа тефтер. Кимна живо. Носеше плетена шапка.

– Какво да ти кажа, момче. Сър Цевина го познавам от ееей такъв. От както го помня все е с този зелен пронизващ поглед. Все едно в душата ти гледа, все едно ти казва „Ти мен ли ще залъгваш с глупости сега”. Нали съм го приспивала като бебе.

Мадам извади от табакерата си дълга цигара с леопардова обвивка, постави я в цикламеното си цигаре и зачака. Младият писател се стъписа и се разтърси трескаво за огънче из джобовете на дънките си. Мадам извъртя очите си едва доловимо и му подаде гигантски розов кибрит с изображения на харемни представителки по него. Писателят запали цигарата на мадам с леко треперещи ръце. Тя впери в него съблазнителния си поглед, който години наред знаеше какво да прави, когато на притежателката му палят цигара.

– Та покрай този негов поглед много жени му се лепяха, но и много се пареха. Тия очи крият тайни, до които не всеки може да достигне. Да не говорим, че повечето изобщо не успяват – издиша дима мадам. – Има нещо в него, което иска винаги да достигне до сърцевината на всичко. Никога не говори за това как се е издигнал, как е спечелил титлата си и откъде точно се е омешал с делата на кралството, но сегашното му положение го виждаш и ти – само той знае на каква стойност възлизат богатствата му. Там е работата, че повечето около него му завиждат точно за това. А той владее много тъмни енергии, които веднага връщат негативните емоции наобратно към изпращачите им.

Сър Цевина наистина разбира от вино. Прадядо му е имал най-известната изба в цялото кралство. Пие изключително редки и нечувани вина и само тогава отваря сърцето си. И изкупва вината си. Той живее истински само през нощта и през есента. Зарежда се от есенните мъгли, от октомври, ноември, шарените листа, факлите и огъня, които се отразяват игриво в бездънните му студени очи. Тогава на устните му се появява едва забележима дяволита усмивка. Сър Цевина е синьото, зеленото и лилавото, вплетени заедно.

Сега сигурно вече се чудиш къде влиза в историята лейди Мел. Ще ти разкажа и за нея. Лейди Мел е една от придворните дами, само че е изключително млада. От онези деви с възможно най-топлите очи, които можеш да си представиш. Сър Цевина е имал много жени през живота си, но дори приятелите му от детинство шеговито му подшушват, че ако има лейди Мел, това ще е най-красивата жена, с която някога е бил. Мел е от онези жени, на чиито греховни тела безспорно отива червено. Тя носи амулетите си на алени нишки около прекрасната си шия. Една яркочервена и една вишнева. Само тя знае какво означават. Огнените цветове са топлата ѝ стихия. Лейди Мел е земна и практична, но тиха и много рядко позволява да разбереш какво се върти из главата ѝ. Следва неотклонно съвета на баба си, че мъжът трябва да познава жената само от врата надолу.

Жените обикновено са ми ясни, момче. Цял живот ги гледам около себе си. Могат да се опишат общо с няколко типажа. Ти тях един ден ще ги научиш, няма да ти развалям изненадата. Но тази е нещо различно и нашият сър го вижда.

Сър Цевина минава често с буйния си черен кон покрай кулата, в която са покоите на лейди Мел, но вместо да потропа с чукчето с лъвска глава, предпочита да отмине. Безразсъдността му стига до там, че той алчно прибира цялата болка за себе си, за да може да я изстрада, да изгори и да се роди наново като феникс, много по-силен от преди.

Лейди Мел е жена и познава страха отдавна. И иска да сложи страха на мястото на страданието, без да е стигала до вселенската радост и тъга. Да полети, без да е преживяла болката от това да ти пораснат крила. Лейди Мел няма как да знае.

Пурпурният маникюр на мадам смачка тънкия фас в шарения пепелник, оставяйки го при другите му събратя, белязани от лилавото червило.

– Ta сър Цевина няма как да не е с Мел. Някой ден. Заедно правят най-бялата светлина. И толкоз.

Koi No Yokan (Japanese)

The sense one can have upon first meeting a person that the two of you are going to fall in love. Differs from “love at first sight” as it does not imply that the feeling of love exists, only the knowledge that a future love is inevitable. 

снимка: Павел Пронин

Advertisements
koi no yokan

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s