Орхан Памук и бабата на Желязото

(Версията на Желязото)

Телефонът ми звъни. Какъв ми е телефонът, питаш, разбира се. То какво ли друго те интересува. Галакси ес – ама ес или ейс – ес бе, остави ме да довърша, ес три. Звъни уж нормално, а вътрешно го усещам все едно всичките камбани от Младост 4 са се раззвъняли и искат да ме разтърсят и събудят от някакъв унес, в който съм изпаднал напоследък. Непознат номер. Вдигам.

– Да?
– Ало, здрасти – иззвънява припрян женски глас в слушалката.

Жени на този телефон звънят изключително рядко. Обикновено аз им звъня, а ако работата е стигнала до там те да ми звънят, най-често това вече е придружено от красиво име и приятна снимка. Когато аз им звъня, още имам стария навик на 5 и половина секунди напрежение, ако номерът завършва с 8, 9 или 0. От шайбата навик, знаеш. Но сега не звъня аз.

– Ъъ…здравей?
– Здрасти. Абе, аз пътувах с баба ти в трамвая и тя ми даде номера ти. Каза, че си добро момче, не знам си какво, аз принципно не се връзвам на такива, но баба ти изглежда много яка, та реших да ти запиша номера. Искаш ли да се видим?

Нищо неочаквано от баба ми. Не е първият път, когато се опитва да ме сватоса с някоя девойка, случайно хубаво момиче, което е срещнала на улицата или в магазина. Без значение от занимание, образование и дори възраст. Тя баба ми ги познава по някакъв начин. Трябва да се науча и аз.

Може би надушва на кое момиче може да предаде изцяло чалъма на сиренените си питки. Или да я посвети в тайнството на сладкото от малини. Така и не разбрах.

– Ами, добре, защо не, къде, кога?
– Чакай ме в шест в сладкарница „Пчела”. Ще бъда с рокля на точки.
– Добре. Аз съм Виктор, между другото.

(Не мога да се представя на предполагаемо прекрасна млада дама с Желязото, разбира се.)

– Анита. До скоро.

Шест без петнайсет е и в сладкарница „Пчела” всички маси жужат, огряни от следобедното септемврийско слънце. Паркирам мотора си отпред, влизам и сядам на масата в ъгъла. Засега компания на съседния стол ми прави единствено каската.

Разбърквам замислено капучиното си с лъжичката „Габрово” и мислите ми се извиват като опашката на котката. Нямам нищо по-спешно за правене от това да си я представям.

Всеки момент очаквам през жълтата врата да се полюшне червена рокля на едри бели точки. Погледът ми се плъзва по предполагаемо русата й дълга коса, където се установява трайно.

Шест часът е. Вече прегледах целия си нюз фийд във фейсбук, написах тип във форскуеър за приятната лимонова торта, а лъжичката в чашата ми от капучино трака все по-самотно. Та не ми остава друго освен…

Тя мирише на сайдер от къпини и очарование, а цитрусовият ѝ парфюм ревнува. Ключиците ѝ ме пробождат като карфици с пристрастяващата болка от игла за татуиране.

Понякога танцува и роклята ѝ се върти около нея, опитвайки се да я настигне във вихъра ѝ, понякога се смее неудържимо, понякога гледа с пронизващ поглед. Не някой конкретно, просто в пространството.

Така си я представям.

Шест и десет. Кога ли ще дойде?

Как ще се поздравим?

Ще се прегърнем ли, ако не за „здрасти”, то поне за „чао”?

Всички мои прегръдки са кратък отрязък чудене. Чудене какво ли точно щях да правя с това тяло, ако беше мое, ако беше мое часове и дни наред и моментът за прегръщане не беше строго определен, както сега, чудене колко силна е душата под крехката движеща се и туптяща обвивка, моментът „Добре, сега докоснах тялото, как да докосна душата?” и във всичкото това чудене моментът идва и остава за миг и заминава, сепвам се и се отдръпвам винаги първи и винаги ме мислят за студен и дръпнат, а на мен ми иде да кажа, че я обичам, защото Парушев ще потвърди, че то друго смислено за казване няма.

С две думи, накратко, Анита не дойде.

Даже сигурно не е руса.

Баба ми после не спомена нищо.

Advertisements
Орхан Памук и бабата на Желязото

2 thoughts on “Орхан Памук и бабата на Желязото

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s