вечерния дъжд

С бик на борда

малък кораб пресича реката

във вечерния дъжд

Вали от часове и все едно от дни е нощ. Улицата е река и дъждът е неин извор.

Лампите са луни и всяка създава собствена пътека, понякога лунните пътеки се преплитат и тогава мечтите на една душа се засичат с мечтите на друга душа.

От едната страна на улицата се открехва врата. Под стряхата се подава една кафява мъжка кожена обувка, после втора, а падащите капки се сблъскват с добре намазаната кожа и се спускат по нея надолу към тротоара. Кафявата кожа е готова да го пренесе през реката, докато не стигне до брега си.

Двете спасителни лодки тръгват и той стъпва на първата от хлъзгавите калдъръмени плочи. Мъжът отговорно ръководи платната и играе с вятъра. Дъждът вали хоризонтално и помита до каквото се докопа.

Още няколко речни камъка и другият тротоар се приближава. После само калдъръмът ще знае за големите препятствия по пътя, продължил всъщност секунди. Мъжът с биково упорство няма да си признае.

Нова стряха го приютява от другата страна на улицата. Позвъняването му е излишно – чакат го.

Капитанът остава почти сух. Отваря му жената, в която е влюбен.

Advertisements
вечерния дъжд

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s