Цар Борис III

(упражнение по нинкокириловизъм)

Събуждам се на улицата.

Да, лежа на улицата, случва се. Ако ще питаш на коя точно улица, макар че го има и в заглавието и е логично да се сетиш, но хубаво, специално за теб: лежа на „Цар Борис III”. Аз съм Ки, ако не помниш.

– Е как така се събуждаш на самата улица? Нали, ако си заспал на улицата, колите ще те премажат – обажда се Вътрешният ми глас, докато седи на прага.

Никога не ме оставя на мира.

– Много ясно, че не се събуждам на самата улица, а на велоалеята. Между Пирогов и Лагера. – изрепчвам се на вътрешния си глас.

– То и на велоалеята да е, пак, в смисъл, често ли ти се случва ей така да се събуждаш на улицата?

– Не, копеле, за пръв път ми се случва, стига си изразявал псевдозагриженост. Хайде да ме оставиш да си разкажа историята.

– Добре, добре, оставям те. – привидно се примирява Вътрешен глас, но аз знам, че това не е неговото последно включване.

– Събуждаш се на велоалеята? – а, това вече е вътрешният глас на Вътрешен глас. Всяка моя реплика минава през тройна инспекция, за да се получи моята велика тройно дестилирана реч.

– Да, събуждам се на велоалеята, и преди да попиташ – не, не съм в платното за велосипедисти, а в това за пешеходци. Дори насън, дори пиян, аз спазвам правилата, въпреки че не, изобщо не помня да съм заспивал там. Сега добре ли е?

– Ми да, добре е до тук. И к’во? – казват в един глас Вътрешен глас и вътрешния глас на Вътрешен глас. Ха, засмиват се заедно и Вътрешен глас тупва вътрешния си глас по рамото и му казва „Чеклик!”, което ще поясня за теб, по-млади читателю, че това заклинание едно време го правехме, когато с някое приятелче кажем едновременно нещо. И тупнатото приятелче няма право да говори, докато не бъде освободено чрез повторен чеклик.

Извинявай, по-възрастни читателю, който си напълно наясно с естеството на думата „чеклик”. Ей сега продължавам.

– Копеле, стига си се обяснявал и просто разкажи историята – а, ето го, и Хетомородиан е тук, и някакъв много мъничък нощен жираф се мотае в краката му и той го чеше зад ушите, но ако искаш, за него ще ти разкажа друг път. Има и една котка, виждам я в огледалото зад червения фотьойл. А, не, всъщност това си е жирафът, само че в огледалото е котка.

– Добре, копеле. И вземи да нахраниш горкия Жожо, защото вече става късно, а знаеш, че за него започва активната част от денонощието. Та събуждам се на велоалеята на „Цар Борис III”, но на платното за пешеходци, не за велосипедисти, и може би, копеле, е към 2-3 сутринта. И до мен има някакъв човек, стои прав, който ми обяснява, че партито е съвсем наблизо, на няколко минути. До мен има и някаква празна бутилка от водка „Финландия”, но нямам никаква идея как съм се озовал точно на „Цар Борис”, а и явно съм заспал по прилично време. Един вид, решил съм, че докъдето съм стигнал, до там, и то вече е време за лягане и съм си легнал с празната бутилка вместо възглавница.

– А ти оная вечер не беше ли тръгнал към Ки всъщност? – прекъсва ме Вътрешен глас. – Дето живее на „Каконжи Шачонжиък”?

Поглеждам Вътрешен глас с поглед, с който обикновено гледам възрастните хора, когато питат дали разпространявам разказите си само в интернет, и в ушите ми кръвта започва да се блъска в двуглас: „КИРИЛОВкириловКИРИЛОВкирилов”…

– Копеле, нали знаеш, че и аз съм Ки. Освен това Ки никога не е живял на „Каконжи Шачонжиък”, там живееше Пешо, но вече никой не живее там. Ми, може и да бях тръгнал към него. Изобщо да ти разказвам ли какво се случи?

– Не знам какво и дали ще разказваш, ама ако ще седим още дълго тука, трябва да поръчаме нещо и за Жожо, защото започва да хапе – обажда се Хетомородиан.

Небрежната ми папийонка започва да ме стяга, защото тия двамата, или тримата, добре, това е без вътрешния глас на Вътрешен глас, добре, че поне от него се отървахме навреме в този разказ, също не броим жирафа и котката, та тия всичките въобще не ги интересува моята история. А аз съм такъв велик писател.

Накратко: след като се събудих на улицата, отидох у Ки, чиято къща беше станала на вила до морето и имаше такова чаровно и симпатично плажно парти, че прецених, че е добре да огледам обстановката, да изпия едно и чак тогава да отида у Ки. А, да, всъщност къщата с партито изобщо не беше тази на Ки.

И после вече се събудих. И нищо ми нямаше.

Advertisements
Цар Борис III

2 thoughts on “Цар Борис III

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s