инструкции

– А? Какво беше това?

– Аз съм, аз съм, не се бой.

– Чакай, чакай, кой е това? Дядо? Откъде говориш?

– Аз съм, бе, Димчо, дядо ти. Добре ли си, моето момче?

– Дядо?! Как така. Аз не разбирам откъде те чувам. Ама съм добре.

– Димчо, аз съм в металната кутия, дето е до крака ти. Онази от сладките, където баба ти държеше шарените конци едно време.

– Дядо, защо си в кутия? Само гласа ти чувам.

–  Няма страшно, миличък. Чуй ме сега. После ще ти обясня всичко. Сега трябва да занесеш тази кутия до щаба в Съдебната палата и там по гласа ми ще установят къде са майка ти и баща ти.

– До къде, дядо?

– Айде бе, Димчо, толкова пъти сме ходили. Сградата с лъвовете. Тръгваш пеша по „Цар Борис”, големия булевард с трамвая, сещаш ли се?

– Аа, където има едни ей такива големи лъвове. Да!

– Отиваш там и на входа ще те посрещнат. Ще занесеш кутията, те ще я отворят и ще изчакаш там да установят точното място, където са се озовали родителите ти.

– Ама, дядо, ти къде си?

– Аз съм на едно място, откъдето виждаме много точно къде са ни внучетата. Ама родителите ти ги загубихме след изригването, та сега с теб ще трябва да ги намерим. Съгласен ли си?

– Съгласен съм, дядо. Къде да ги търсим?

– Ти въобще не ме слушаш като говоря! Нали ти казах, че ще трябва да отидеш до щаба и да занесеш тази кутия, от която ме чуваш!

– А, добре. Ама ти откъде знаеш какво да направим?

– Нас, моето момче, още навремето в казармата са ни учили какво да правим в такива ситуации. Сега тръгвай по-бързо, че и други деца сигурно си търсят родителите!

– Тръгвам, дядо, тръгвам. Тази кутия да я взема ли?

– Взимаш я, разбира се, задължително. Слушай още нещо. Сега ще отидеш в килера, ще вземеш една хавлиена кърпа и ще я намокриш.

– Коя кърпа, дядо?

– Която и да е. Някоя малка, да не ти тежи. Ще я намокриш и ще си я сложиш пред устата като излезеш, за да не дишаш прахта. Разбра ли ме?

– Разбрах те, дядо. Може ли да взема твоята носна кърпа с големите квадрати?

– Може, всичко може. И по-бързо тръгвай!

– А ти, дядо, там като пристигна ли ще бъдеш?

– Не, Димчо, миличък, аз няма да бъда там, обаче ще те гледам дали си си свършил работата. И ако си я свършил, ще има специална изненада. Тръгвай сега.

– Тръгвам, дядо!

Advertisements
инструкции

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s