създател ли е сърцето?


(Рецензия на стихосбирката на

Йордан Ефтимов

„Сърцето не е създател”)

бележка:

рецензията на стихосбирката на Йордан Ефтимов „Сърцето не е създател“ (2013) ми беше възложена като задание от Михаил Неделчев, и тъй като:
1) и пред двамата шапки долу,
2) и двамата я харесаха,
3) Созопол,
реших да се появи и тук.

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Занимава се с поезия, литературна история и критика. Автор е на стихосбирките „Метафизика на метафизиките“ (1993), „Африка/Числа“ (1998), „Опера нигра“ (2001), „Жена ми винаги казва“ (2005). Най-скорошната стихосбирка в тази редица е озаглавена „Сърцето не е създател”.

Стихосбирката е разделена на четири цикъла: „Знаци за дълбочина”, „Сърцето не е създател”, „Комюнике от първата линия” и „Още ли не са открили отсъствието ми?”. Тези раздели комуникират помежду си по интересен начин.

Структурни препратки

В първия цикъл, „Знаци за дълбочина”, по-голямата част от стихотворенията носят същото заглавие като следващия раздел и като самата стихосбирка – „Сърцето не е създател”. Това ни кара да погледнем всеки път по нов начин на идеята, че сърцето не е създател. Едно от последните стихотворения от четвъртия цикъл пък е наречено „Сърцето все още не е създател”.

Вторият цикъл, „Сърцето не е създател”, включва в себе си стихотворение, озаглавено по същия начин като третия цикъл – „Комюнике от първата линия”. Третият раздел от своя страна съдържа и стихотворението „Знаци за дълбочина”, което е името на първия цикъл. Из цялата стихосбирка текат постоянни междутекстови препратки, които от една страна създават усещане за цялостност на творбата, от друга страна зашеметяват читателя, който е склонен да се запита при пръв поглед дали току-що прочетенето е раздел на книгата, отделно стихотворение или случайно хрумнала в главата му идея.

Заглавието

„Сърцето не е създател”. На какво? Първо можем да разгледаме въпроса на какво е създател самото сърце. Обикновено това са чувства, спомени, някакви емоционално наситени случки и мисли. От една страна това ни води до идеята, че в тази стихосбирка сърцето не е създател и всичко е игра и плод на ума, рационалното и на характерните лингвистични игрички и хватки на езика. От друга страна може да се стигне до идеята, че сърцето не е създател, а потребител – някой друг (разсъдъкът?) създава това, което то може да използва и/или дори си присвоява като собствено творение. Трето възможно тълкувание е точно обратното – сърцето не е създател – а защо да не е?

Корицата

Корицата на стихосбирката е минималистично решена в черно, червено и бежово. Червеното на буквата „Н” в „не е” не е изненадващо – червеният цвят е цветът на забраненото, на непозволеното, но също и на любовта. Решетката, която пък се получава от двете „Е”-та, поставени едно под друго, носи асоциации с нещо, зад което трябва да се проникне, някакво укрепление.

Тематични особености

Вода

Темата, която се забелязва най-ярко из цялата стихосбирка, определено е водата. Тя приема много форми – дали ще се яви под формата на море, на басейни, на дъжд, лодки, чайки, водорасли или дори сняг, или ще се усеща като силно созополско културно присъствие, водата е налице. В много голяма част от стихотворенията водата се явява под някаква форма.

Водата е един от четирите основни елемента – заедно със земята, огъня и въздуха. Свързва се с дълбочината, емоционалността, с пасивното преживяване, с мекото дълбаене, в същото време бушуващите емоции. Ако една вода е разпенена и се вълнува, е невъзможно да се види дъното.

Някои части от стихосбирката са очевидно и изцяло вдъхновени от водата. Едно от стихотворенията от първия цикъл се казва „Бележки върху късометражния филм на Славко Воркапич „Настроенията на морето” (1941)”. Това е десетминутен документален черно-бял филм, озвучен с музика на Менделсон, който представя бушуващите настроения на морето заедно с неговите обитатели – чайки, тюлени и други морски птици. Стихотворението е изцяло посветено нa впечатленията от този кратък филм и говори за „Море, което обгръща и на мига се оттегля като уплашен или внимателен любовник”. Целият втори цикъл, „Сърцето не е създател”, пък е посветен на Созопол – малкият черноморски град с голямо културно значение.

 Дори в произведенията, които привидно нямат нищо общо с водата и не са от созополския цикъл, тя често намира начин меко да се промъкне – „страхът, че […] панически ще потърсиш с крака дъното като плувец, който не вярва в Бог, или който в този момент е забравил, че вярва”; прилагателното „мокър”, разливаща се вода, пиене на вода, жажда, „втурващи се във водата” летовници, котвата като елемент, камъни, изсипани във вълните на носа и „Инструкции”-те за заравяне в пясъка, който обикновено се среща на морския бряг. Други подобни елементи са и самите „знаци за дълбочина”, джапанките, греблата и лодките, дори дъждът и снегът. Всичко това са символи, обозначаващи по един или друг начин присъствието на море, брегове и вода в различни агрегатни състояния. Последното стихотворение в цялата книга – „Още ли не са открили отсъствието ми?” описва историята на човек, заспал върху надуваем дюшек, който се събужда в открито море, което добавя още към водната рамкираност.

Созопол

Целият втори цикъл в стихосбирката, „Сърцето не е създател”, е посветен на Созопол – този сравнително малък град, достоен да носи много наслоени местни културни смисли, подобно на големите световни примери като Париж, Венеция и Ню Йорк. Елементи, които носят силно созополско усещане са например „Къща над вълните”, „детето, намерено на плажа”, остров Св. Иван.

 В едно от стихотворенията от созополския цикъл се споменава дори Фотевата дефиниция „Автентичен, като създаден в тоя миг” (от „Сън в Лисабон”), а Христо Фотев е типичен поет на морето като цяло, Созопол и Бургас.

Созопол не се появява за първи път в творчеството на Йордан Ефтимов – още в „Числа” (1998) присъства стихотворението „Аполония, 95-а”, озаглавено с древногръцкото име на съвременния Созопол, както се нарича и есенният фестивал на изкуствата, който се провежда всяка година в града. Пламен Дойнов в текста си „Аполонизиране на литературата” говори за специфичното въздействие, което фестивалът оказва върху почиващите, за отношенията между литературата и почивката, както и между литературата и другите изкуства. Той посочва и тематичния момент с мита за завръщането в и около Созопол, присъстващ в творчеството на не един и двама автори. Нарича завръщането в Созопол „изкуство на спасението”.

Наслояването на толкова водни елементи на толкова малко място носи едно своеобразно противоречие с привидно рационалната тематика на стихосбирката, а именно, че сърцето не е създател. Същото противоречие изниква от въвеждането на мотива за завръщането и спасението. Дори без съзнателното замисляне, че конкретните елементи притежават конкретни значения, те се наслагват в съзнанието поради дългогодишната си „обремененост” със смисли и извеждат прочетеното до ново ниво. Тази емоционална страна дава възможност за нов прочит на „Сърцето не е създател”, отвъд първоначалното впечатление, че това е поезия повече за разсъдъка, отколкото за душата.

няколко стихотворения от стихосбирката тук

Advertisements
създател ли е сърцето?

One thought on “създател ли е сърцето?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s