крамола

– Барман, дървата свършиха!

Заведението в мазето на една къща, което ги посреща със затворена дворна врата и „Да, тук е заведението, но ще отворим след 10 минути, изчакайте още малко”, включва камина. Включва и дъска за тоалетна чиния с бръснарски ножчета, изрисувани по нея, и почти никакви други стресови ситуации.

Януари е. Първото счупване за януари се случва пред камината и май не е съвсем ясно кой кого счупва, а вариантите са повече от три.

– А ти, хм, колко счупвания имаш общо?
– Тринайсет. – отговаря спокойно гологлавият пич с черна тениска и широки дънки, хванал небрежно чашата си с тъмна бира и столче все едно е чаша за вино, обаче не точно както се държи чаша за вино, ако знаеш какво имам предвид.

Големите очи (страшни, даже, веднъж така ѝ бяха казали – ти знаеш ли, че имаш страшни очи) на девойката, облечена в черно, която не спираше да се топли до огъня, се разшириха още повече, а в тях се четеше „Ебасимайката”, но не е окей да го кажа тук, да ме извинява дамата. То всъщност тя наскоро, както си откриваше сезона горе на Лале, сама си каза на глас „Пак ли минах през тоя лед, да се еба” (защото така става, когато януари ти прилича толкова на ноември и не ти предлага никакъв естествен сняг), но някак не върви аз да й слагам думи в устата. В смисъл, точно думи не върви. Оф, не, извинявай, спираме до тук с тоя ръкав на историята, няма да стане точно така.

Въпросът е, че то пак е януари, още Йордановден не е минал, а вече единодушно и къде гласно, къде негласно, във въздуха се носи разбирането, че всички сме навлезли в алтернативна вселена през новата 2014 година. Хладилници и микровълнови ту работят, ту не работят. Работят най-вече когато вече си извикал майстор или си започнал да търсиш нов модел и си намерил парите. Тръгваш да си хвърляш боклука в кофата за боклук, но го хвърляш в пералнята. Забравяш. Носиш повече, отколкото ти е необходимо, но най-нужното не е у теб, когато ти трябва. Техниката или я заливаш с кафе, или работи най-гладко точно когато не очакваш. Баба ти най-после ти звъни и те пита ти какво всъщност учиш в този университет, след като много празнични дни поред на трапезата си кимал тихо и си гледал умно.

– И веднъж, карам си аз мотора с 230 км/ч и виждам, че имам оса в каската. Това ми е най-екстремното преживяване евър.
– И спря ли?
– Не, как. Аз, ако спра, тя ще ми се залепи отпред, ще ме види и ще ме ужили. Ускорих още.
– Още?! А тя може ли да излезе от каската?
– Ами не, но отива някъде встрани и поне не ми е пред очите. То принципно моят мотор е до 230, но в тоя случай някак вдигна и повече.
– И после откри ли я, когато си свали каската?
– Да, беше си отстрани.
– Ама жива ли?
– Не знам, бутнах я нещо на земята и тя падна. Май не.

В алтернативната вселена документ за самоличност са всичките ти карти за лифт, които по неволя са останали в теб. Ако много държиш, може и някои 3D очила да ги ползваш със същата идея, но само ако не си ги ползвал повторно. Взел си си ги от киното с идеята със сигурност да си ги носиш следващия път, когато гледаш филм на 3D, но реално нито ще знаеш, че отиваш на такъв филм, нито ще помниш, че си пазиш очила, нито ще се сетиш да си ги вземеш за киното. Както със студентските книжки и картите за намаление. Та картата за лифт, с която ще се идентифицираш, по-добре да е от този сезон, но в краен случай може и от миналия.

То всъщност, като казахме лифт…Длъжен съм да те предупредя, че лифтовете също не работят както трябва. Спират на най-ветровитото място. Асансьорите – влизаш в тях, натискаш копчето два пъти и просто не тръгват. А седалковите лифтове, ако си много голям карък…просто в седалката ти ще се блъсне автобус. Иди, че мисли кога е строен лифтът, колко високи автобуси могат да минават отдолу и други подробности. Ако ще пищиш – пищи. Иначе няма смисъл. После автобуса го спира патрулка, но това не оправя нещата.

Май е първи януари и ставаш в 9, защото ще тръгвате в 10 и ще пътувате цял ден, обаче тая ми ти глава звъни ли, звъни от ужасната ракия, която снощи пихте на шотове от чаши за кафе (нямахте други), комбинирахте я и с резенчета портокал, че все пак то си иска витамините, освен джънка, та звъни и нещо друго, звъни и мейлът на преподавателят, който ти пише, че наближава краят на семестъра и текущо освобождаване и оценяване и боже защо крещяхме снощи толкова много гърлото ме боли главата ме боли някакви тигани също се бихме защо всичко е за миене има някаква тава сещам се че танцувахме право хоро на дубиоза колектив което изобщо изобщо не беше право точно аз ли с петнайсетте години народни танци зад гърба си да го объркам освен това има два пръста ракия в бутилка на перваза а на другата бутилка пише po-zle ot savoy bratmi, да, на латиница е, и шофьорът ни също се събужда, и май му се искаше да не сме пили ракия, това всичкото е в Алба Юлия, после тръгваме и пишем на колата пред нас „Не пишем кур от възпитание“ и пътуваме цял ден и вечерта гледаме първата за новата година заря в Монтана и-

Освен тринайсет счупвания във въздуха се носят камъни в бъбреците, изкуствена кома, баница на пода, „Камък, ножица, хартия” + „Истината или се осмеляваш”, хипотермия, сняг до гърдите, изгубени очила, изгубени очи,
губиш и намираш
(очи и устни)
и намираш
(истории)
и намираш

Още е януари.

Advertisements
крамола

2 thoughts on “крамола

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s