малц и валсове

Такова вече е времето –

пишещите машини са изчезнали.
Пишещи машини вече няма,
но продължава да има
МАШИНИ ЗА ПИСАНЕ. Тези машини
са хора. Хора, които
имат най-честната позиция в живота,
защото те са едни от малкото,
които правят онова,
за което са направени.

от „Танцът на машините за писане“,
Тома Марков

МАЛЦ И ВАЛСОВЕ

Машината за писане се приготвяше за поредния си валс със словото, времето за който никога не беше строго определено. Както и времето за танцуване на любимата мелодия не е определено – някой, някъде я пуска и танцът просто се случва.

Танцът на машината за писане с пишещата машина се случваше почти винаги заобиколен от дърво, свещи и напитка според сезона и времето на деня. Та в тази конкретна зимна нощ писателят седна пред пишещата си машина с чаша добро уиски, а леко оголващото се теме отвръщаше меко на голямата свещ с отблясъци.

Той постави нов лист под чукчетата на машината, повдигна дългите си елегантни пръсти над копчетата и спря на сантиметри над тях. Отпусна ги на масивното бюро пред себе си. Загледа се през прозореца, където снегът тихо се стелеше. Обгърна с пръсти чашата уиски и я поднесе към малцовите нюанси на брадата си. Отпи.

Топлината плавно се разля по тялото му и пръстите отново приближиха копчетата. Изведнъж в тишината на нощта той чу изпиукване. Протегна се към телефона си. Фейсбук. Изключи звука и се върна към това, което трябваше да погълне цялото му внимание. Чукчетата се понесоха по листа като пръстите на умелия пианист, срещащ нов роял.

„Беше чудна ноемврийска нощ…”

Той вдигна леко пръсти и осъзна, че листът започва да се мести сам. Очите му се разшириха и той проследи движението му. Листът се върна малко назад и чукчето, носещо буквата „Х” започна методично да повтаря върху „ноемврийска нощ”.

– Ти добре ли си, извинявай? Как така ноемврийската нощ ще е чудна? През ноември няма нищо. Нито е навалял достатъчно сняг, нито се разнася аромат на липи, всички са се свили някъде на топло и чакат някакво развитие на въпроса. Разпад. Застой. Я се отнасяй малко по-сериозно. – обади се пишещата машина с тих, но доста басов глас, то вярно, че беше старичка, но чак пък толкова.

Писателят първоначално се стъписа, дръпна се и се облегна назад на скърцащия стол, но бързо се окопити и отвърна авторитетно:
– Чакай сега. Ти си машината, аз съм писателят. Много те харесвам, усещането ти, хартията и всичко, но ти трябва да се подчиняваш на мен.
– Е как да ти се подчинявам, като пишеш такива глупости? Ако така ще се държиш, няма да танцувам с теб. Помисли как можеш да го преработиш това начало, че така дори на мен ми става скучно.
– Ти откъде знаеш какво ще стане по-нататък? Не, много ми е интересно, как успя да ми влезеш в главата и да предвидиш как ще се развие действието?
– Извинявай. Разкажи си каквото имаш. Дай да те видим как ще я завъртиш тая „чудна” ноемврийска история. Освен всичко друго това е супер клиширано начало на разказ, да ме прощаваш.
– Хубаво, от мен да мине. Нека бъде декемврийска нощ. Ще ме оставиш ли да си поправя текста?
– Декемврийска?! И не усещаш ли, че сега всички очакват нещо коледно, още повече с това „чудна” декемврийска нощ. Някакви еленчета, джуденца, приказки, шейнички, подаръчета. Ти нещо такова ли си тръгнал да пишеш?
– Не знам какво да ти отговоря, сериозно. Да си пишех на компютъра, нямаше да имам такива проблеми, не знам откъде ми дойде до главата това сега.
– А, не, ако ще ме сравняваш с компютъра, аз изобщо няма да се обаждам. Ходи и си танцувай с него. – обиди се пишещата машина.

По челото на писателя започнаха да избиват капки пот. Той виждаше бъдеще с тази машина, те бяха от съвсем скоро заедно и за пръв път се изправяше пред подобен проблем.

– Добре, извинявай. Усетих, че „декемврийска” не е съвсем окей. Ако искаш, ако позволиш, нали, може да го направим на „януарска”?
– Първо ноемврийска, после декемврийска, сега януарска?! Ти изобщо имаш ли идея каква история ще разказваш?
– Ами…то…аз нали знаеш, че обикновено сядам и пиша каквото ми дойде.
– Каквото ти дойде? Сигурно като ходиш да танцуваш, също танцуваш каквото ти дойде? Свирят чарлстон, ти си въртиш някоя хубавица във валсов ритъм?
– Ами, не, но…

Писателят вдигна ръце обяснително и се протегна към квадратната чаша с уиски за спасение. Отпи, остави я, облегна лакти на масата и хвана главата си с ръце.

– Хубаво, какво да те правя. Поне те виждам, че си искрен. Изхвърли го този лист. Започваме отначало. Ще слушаш и, ако не ти хареса, ще обсъждаме. „В една чудна снежна нощ…”

Писателят леко се усмихна, запретна ръкави и топлите отблясъци на свещта пробягаха по лицето му. По прозореца беше започнало да натрупва.

Advertisements
малц и валсове

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s