малахит

the green fairy

“Този ремонт кой го е правил?”,

възмути се, гледайки вързаните, завързани, превързани и преплетени бледи нишки в ръцете си. Бяха оставени в изцапаните му със зелена боя ръце, подарени, зарязани, захвърлени, а той имаше пълна власт над тях. Преплете две нишки, размина ги, едната завъртя между пръстите си, така че завъртането напомни почти на безкрайност…

 

казах му,

не се занимавай сега,

нямаме време,

имаме по-важни неща

(тук и сега),

не ме послуша, направо се захвана, според него няма иначе как и трябва да има материално изражение на любовта му, докато все още го е страх от вербалното, та мойрите неохотно му предадоха в ръцете нишките и една веднага побягна, една остана да гледа боязливо зад огромното дърво с червени листа до езерото зад него, а една надничаше през рамото му и строго го следеше,

нужда от контролиране той нямаше, защото ако другите знаеха колко е критичен към себе си, та дори и мойрите, щяха да са побегнали вече надалече и изпили третия си абсент, та ако някой знаеше колко строго съди себе си, винаги щеше да му прости колко строго е съдил него,

ако сега той беше над моята глава, щеше вече да ме съди, че се отклонявам,

обръщам се през рамо, усмихвам му се,

усмихва се и той, но погледът му пак ме съди

(само аз виждам, когато погледът му съди),

връщам се тогава, та,

нишките бяха вече в ръцете му, в безбожно красивите му ръце и всички богове го следяха, може би всички богове бяха в главата му, защото реалните богове са си хардкор хедонисти и отдавна пиеха покрай хижа Безбог, та нишките се докосваха плавно и до малахита, и до белега от рис, и до също толкова зелената гривна и плетяха съдби или души или кой знаеше какво щеше да се случи;

казах му

а ти все пак реши да се захванеш

дори не ме погледна

замълчах

той не виждаше друг начин и нямах място да се бъркам, това не беше между мен и него, а между него и вселената; реших, че въпрос на уважение е да го оставя сам да води собствените си битки, а не пренебрежение към помощта и личността,

обърнах поглед и просто престанах да гледам, оставих го сам, той наведе глава и заработи, завихряше нишките, а те покорно се огъваха, свиваха, упорстваха, инатяха се и накрая потичаха спираловидно в другата посока, там, накъдето щяха да служат най-добре, да са най-полезни, леко и бляскаво подмамващо обещаващи,

изпитанието и прекрояването на съдбата продължи може би миг, може би вечност, както обикновено, никой не знаеше, но един въпрос разсече мига вечност и проехтя в бялото пространство:

„Здравина ли целим или естетика?”,

здравина, отговорих, винаги здравина, след нея красотата би дошла сама,

а красотата, знаем, винаги е там, само понякога очите закъсняват,

(извиняваме отсъствието на очите, защото най-същественото, нали, е невидимо за тях

обичате някой да цитира Малкия принц, нали, приятели)

здравина, съгласи се и той и рязко започна да навърта нишките ми в зелени и жълти воали вместо в обичайното черно, извади вампира наяве и го предизвика за негово добро, но това предизвикателство почти не беше отбелязано, защото с Воланд споделяме един общ фактор: зелените очи,

а жълтото, жълтото все някак ще го приема,

воалите се завихриха все по-бързо и аз с тях, а при достатъчно голяма скорост всички цветове изглеждат бели, само черното не, защото не е цвят, но щом всички цветове ще са бели, мога да приема всички, стига да не ми пипат черното, черното дори ще го пазя от бялото, така че всичко в един миг стана наред, нагласено и изначално подредено, но един въпрос още кънти в главата ми, а именно, леко ядосано и в един паралелен ръкав на реалността:

„Този ремонт кой го е правил?”,

поглеждайки някъде надълбоко в зеленото.

Advertisements
малахит

One thought on “малахит

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s