ядове по роршах

някога поетите
когато взимали перото
в по-такива дни
върхът му остро и галещо
докосвал мастилото
и едва сближен
с листа
капвал
оставял следа
поетът се ядосвал
казвал си
не отново
мачкал хартията
разсипвал мастилницата
ставал от мястото
казвал си
и утре е ден

днес няма мастило
което да капе
да показва тихо че
може би днес
не е денят може би
не е мястото
това не е начинът
ти не си човекът
казваме си все пак
един ден може
да послужи
да ми хареса
да се чете
и го запаметяваме
в НЕИЗПРАТЕНИ

Advertisements
ядове по роршах

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s