бетелгейзе

сядам на ръба на себе си
затварям очи
поемам дъх
и в краката ми
дотичват и се свиват
като послушно куче
хиляди моменти
в които съм била
щастлива някъде
щастлива с някого
малко кафене в пловдив
малка гора в родопите
книжарничка
един пясък една зора
алеята която води
от парка към кея
моментите в които
съм била щастлива са
толкова неизброимо много
че мога да отделя целия си живот
от тук нататък
на това да ги изживявам отново
мога да не живея
мога да спра сега
мога да сложа точка
мога да живея от тук нататък
само концентрирано щастие
разплакано от прекомерност
разплакано колко е било щастливо
малкото щастие

малкото щастие плаче и защото
ако аз не се сетя за тях
ако нямам този достъп
ако нямам ключа
към кутията спомени
къде ще останат
къде ще отидат
те вече са минали
някой вече ги е изхвърлил
някой вече ги е изживял
сметнал ги е за непотребни
консуматорски ги е изхвърлил
без да запази за спомен
дори една песъчинка
трошица лимонов пай
или чашка от виното

рано или късно с мен
ключът също ще си отиде
кутията ще остане
затворена забравена
ще теглим чертата
ще си видим сметката
ще платим
без да изчакаме рестото

на кръчмаря
сега и тогава
ще му е все едно

Advertisements
бетелгейзе

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s