първите ни срещи

беше влажен ноември и първата ни среща с теб беше на НДК, когато аз ти звъннах от телефон с фонокарта на твоя домашен, впрегнах всичката си енергия в това да вдигнеш телефона именно ти (получи ми се, винаги ми се получава в такива моменти), иначе може би щях да затворя и нищо от това нямаше да се случи; едно момиче иска да те види, промълвих в слушалката, ти прозвуча сякаш го очакваше, тръгна веднага и скоро беше при мен; вероятно сме минали по маршурта, който повтаряхме и преповтаряхме още няколко години;

след това е редно да разкажа за една от първите ни и последни срещи, на която гледахме „Бруно” и беше най-неловката първа среща някога, беше прекалено топло и неясно лято;

първата ни среща с теб през юли, на която ходихме 10 часа на Витоша и се загубихме по пътеки, но и двамата носехме вафли; намерихме изоставени ски в храсталака; вече стигнали на върха, лежах на една скала, слушах Balkansky и очаквах да ме целунеш, но те целунах аз (винаги аз) половин година по-късно; от една от другите ни срещи помня масала в „Апартамента” и „Мечката” на Жан-Жак Ано, но като цяло помня всичко, всичко без начина, по който открих, че си ме наричал години след това, когато случайно си включих стария телефон;

първата ни среща с теб всъщност не беше среща, защото никога не сме имали среща; убивахме време между лекции, пиехме кафе в любимия ни бар срещу университета, слънцето блестеше в очите ни, както винаги през тези години, и ти ми обясняваше как наричали марихуаната бабите в селото на приятелката ти; щеше да говориш още за приятелката си (а аз да пиша още за теб), още няколко години, докато накрая не изговори прекалено много наведнъж и не спря, после и аз спрях изведнъж;

първата ни среща с теб, на която лежахме на тревата в парка, a в мен дойдоха да се галят два голдън ретривъра, мислех си, че това е най-близкото до щастие състояние, сега си мисля, че съм се заблуждавала; за доста неща съм се заблуждавала;

и вероятно „официалната” ни първа среща, за която беше мрънкал седмици наред, след като се бяхме върнали от морето; на която ни валя дъжд, притичахме с колелата, скрихме се под чадърите, а там или минаха, или дойдоха също да се крият всички познати на света; те се чудеха кой си, чудех се и аз, после разбрах и сега ми се иска да не се бях чудила;

и първата ни истинска среща с теб през септември, за която бях мрънкала седмици наред, на която ти пи ракия и аз ти взех якето, за да можем да се видим пак; видяхме се пак, животът се намеси и се наложи да излизаме на втората си първа среща през юли;

какво иска (да каже) авторът:

не иска повече ерозия валежи
промени в нивата на реката
случайни земетресения
разтърсващи случайности
и резки скокове
но авторът не иска да забравя

бих искала да ламинирам този
манифест на палимпсест
без повече добавки
в бездруго тромавия текст

Advertisements
първите ни срещи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s