лазурит

15859001007(Хадес срещу Лазар)

Лазар стана и отиде до прозореца. Дъждът продължаваше лекичко да пръска вече дни наред, което не го постави в някакво особено настроение – нито се ядоса, че отново ще ходи с чадър на работа, нито се замисли за обилните валежи тази късна зима или ранна пролет, нито се замисли дали е късна зима или ранна пролет. Прие фактите такива, каквито бяха. Замисли се обаче за друго, докато капките се стичаха по стъклото. Лазар и Хадес се бяха скарали наскоро. Няма да разкажа точно за това, защото не е интересно, а и е само събитие, което може да бъде описано обективно, но техните реакции – на единия безумно преувеличени, на другия – обрано никакви – са по-любопитни за слушателското ухо.

Хадес наскоро беше взел важно решение. Рязко, изведнъж, сивата му привидна безличност реши да се противопостави на привидното си спокойствие и смело и безотговорно заличи няколко белега. Беше се разбрала, безличността, с безкрайността, че няма право да се прави на редактор на историята, но историята просто сви рамене, а безкрайността се хвана за главата и така белезите бяха успешно замаскирани и заличени. Смисъл от това виждаше единствено Х. и никой не можеше да го разубеди.

Лазар, за разлика от буреносния и преобразяващ Х., целеше единствено обективност. Искаше нещата да са ясни и за единия, и за другия, и за евентуалния трети, и за всяка друга страна, и за всяка незаинтересована страна, на която изобщо можеше да ѝ е все едно за цялото нещо.

Ето какво всъщност се случи. Лазар беше решил, че чрез способността си да дава мъдри съвети и винаги да представя истината, небесносинята и чиста истина, ще повлияе на Хадес. Беше си решил, че щом всички го уважават поради тази му способност, това няма как да остане незабелязано и от нашия си Х. Около него винаги витаеше някаква необяснима лазурна аура, която проникваше през всичко, сякаш го обковаваше със сребърен обков и се преливаше плавно през нюансите на водата и въздуха – но какви биха могли да бъдат нюансите на въздуха, ще се зачудиш, за Лазар и това не беше под въпрос, той успяваше да види в привидно съвсем невзрачния и обикновен въздух хиляди на брой нюанси, а когато искаше да затвърди някакво свое виждане, успяваше да предаде поне няколко десетки на хората около себе си, които дори при това положение оставаха меко казано впечатлени. Та неговата способност да пренесе на простосмъртните чистата и проста истина, и забележете, че тук не говорим за някаквата мъничка субективна истина, която всеки от нас носи някъде малко под сърцето си, тя се крие в сянката му и от време на време плахо се показва изпод сърцето, не, тук говорим за чистата, полупрозрачна и с леки синкави огледални отблясъци обективна истина, чиста и неповлияна от нищото. Лазар, нейният носител, изглежда като изобщо да не се товареше от нейното бреме, което би натежало доста на много наши познати.

Та при все това причудливо искрено-прозрачно съществуване, което носеше Лазар в и около себе си, той успяваше да бъде до немалка степен студен. Много хора опитваха да му влеят някакъв живец, някаква хитринка, някаква жизнерадостност, но той изпитваше задоволство единствено от това да бъде мъдрия съветник, чист като утрото и ясен като океанска вода около райски остров, яркосин и безупречен. Това само по себе си не беше проблем.

Проблемът дойде, когато Лазар за пръв и пореден път се сблъска с Хадес. Хадес, както уточнихме, си беше взел едно решение и на глава излизане с него не съществуваше. Лазар обаче трезво, както винаги трезво, прецени, че това Хадесово решение е прекалено рязко, прекалено нарушаващо баланса, прекалено, може би, истинско за представите на света. Бурята се беше разразила в един неособено зимен, но и неособено летен ден, каквито Хадес мразеше, защото предпочиташе винаги крайностите, и Хадес беше успял да изкара Лазар извън нерви. Лазар – вечно обективния, вечно спокойния, мъдрия съветник Лазар, воин на искреността и чистотата. Беше се стигнало дори до там мъдрецът да изрече думи като „Не можеш да махаш човек след човек от живота си!”

В този миг през главата на Хадес минаха и се пресякоха хиляди мисли. Първо го стрелна мисълта, че никой не може да му казва какво да прави. После мястото до нея в ума му зае мисълта, че кой е пък Лазар, че да му казва какво да прави, Лазар, един прозрачен и горе-долу никакъв образ. Трета до тях плахо се настани мисълта, че може би е по-важен съветът, отколкото съветникът. След това в амфитеатралната зала с ложи навсякъде като в сената от „Междузвездни войни” се настаниха на всяка ложа – мисъл, на някоя – по две. Хадес се огледа, запъна се, реши, че няма време за мислене (всъщност имаше всичкото), и погълна всичките мисли наведнъж, унищожавайки ги една по една, накъсвайки ги на милиони парчета и после направи от парчетата смес, започна да я разбърква много бързо, добави гореща смола и сместа започна да се споява, а мислите крещяха с накъсани гласчета, мятаха се една през друга във водовъртежа, безсилни пред лудостта и бясно сивия му огън, той започна да ги бърка все по-бързо и по-бързо, от привидно крехкото му телесно присъствие някак се появиха почти демонични сили и той продължи да бърка и да бърка, малката водовъртежна бездна се разтваряше все повече и повече и изглеждаше все по-привлекателна и все по-приемаща, докато накрая Хадес сам не падна в нея, може да кажем, че е било без да иска, но мен лично много ме съмнява, познавам го, доколкото изобщо мога да го познавам, би се гмурнал във всякаква възможна бездна, само за тръпката, та завъртя се и той заедно с горещата смола, а от мислите вече не беше останало нищо, накъсаните им гласчета се бяха превърнали в гладка разтичаща се повърхност, спокойна, вече не мътна и подлежаща на всякакво моделиране, той се огледа известно време , завъртя се, замисли се и накрая изскочи извън сместа, като побърза да захлупи плътно капака над странната оставаща смес зад себе си, огледа се и изтръска леко сиво-черните си дрехи, беше малко тъмно и не се виждаше точният им нюанс, въздъхна, прокара ръце през косата си и затвори за миг очи.

После каза на глас „Мога. И ще.”

Advertisements
лазурит

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s