цитрин

citrine

Индийският магазин е голям и пълен със стока. Влизаш през стъклената врата, движиш се плавно покрай рафтовете, оглеждаш старателно всичко, търсиш нещо, което ще му хареса. Търсиш камък като за него, защото преди няколко дни ти беше споменал, че иска да си вземе камък за себе си. Знаеш, че всеки трябва сам да избира камъните си, но преценяваш, че го познаваш достатъчно добре, и то не на физическо ниво, макар че и на физическо го познаваш, доста добре го познаваш, но по-скоро на емоционално, дори на енергийно някакво, та въртиш се из магазина и търсиш насипните камъни, необработени, нешлифовани, без дупчица, в която да се сложи връвчица, без да са направени на медальони във форма на сърце или в кръгла форма, нещо като поничка си го представи, отиваш и знаеш точно какво търсиш. Донякъде се чувстваш в пълното си право да избираш камък вместо него, донякъде се притесняваш, въртиш се из магазина, дългата ти зелена пола се влачи по пода, обира прахта, изпадала от случайните и неслучайни посетители на магазина, обира броката, паднал от очите на дамите, обира цъфтежите на летните треви, накрая се застъпва, обира и себе си, но ти навреме забелязваш пропуска и подръпваш полата, без да ѝ обръщаш особено внимание. Погледът ти обикаля из разноцветния магазин, наистина, толкова е шарен този магазин, покрит е от пода до земята с всякакви джунджурии, камъни, колиета, гривни, обеци, пръстени, кутии, ароматни клечки, шалове, чанти, шапки, ръкавици, сувенири, калъфи за телефони, ониксови яйца и пирамиди и други предмети с неясно значение…Най-накрая откриваш обикновените полускъпоценни камъни, не герданчета, не гривни, а просто камъни, такива, на които трябва да им намериш място някъде вкъщи или да ги носиш със себе си постоянно, не можеш да ги закачиш по себе си, по-сурови са, заставаш пред щанда и започваш да ги гледаш.

Ето ги аметистите, лилави и нешлифовани, свързвани с мистика, изисканост, духовност, спиритуализъм, толкова ги обичаш, но се спираш навреме, преди да посегнеш към аметиста, все пак не търсиш камък за себе си, а за него, очите ти плавно се плъзват през лазурита, аквамарина, лабрадорита, обгръщаш ги с грижовен поглед, но бързо се опитваш да се отместиш отново, докато не попадаш на кръглите заоблени малахити…Малахитите опитват да те хипнотизират с кроткото сияние, което сякаш се рее около тях, поглеждаш ги, мислиш си, че може би имаш нужда от нещо такова, или може би на него да подариш нещо такова, но се сещаш, че той носи точно такъв малахит, само че нешлифован, надали му е необходим друг, може би можеш да го накараш да ти подари такъв, но това някой друг път, плъзгаш ръка през няколко от малахитите, опитваш се да се докоснеш до повече от зеленото им сияние, но после на долния ред нещо спира очите ти, спира и ти ги взима за малко, деликатно привличайки вниманието ти…

Няколко подредени жълтеникави цитрина на пръв поглед нямат нищо, с което да те впечатлят, те са полупрозрачни и жълтеникави, дори не като кехлибар, нещо като замразен във времето ябълков сок, или урина, приличат на някакъв отпадък на егото, не ги разбираш, не са ти интересни, погледът ти се отмества към нежния розов кварц в съседство, отново се насилваш да погледнеш към цитрините, протягаш ръка към тях и леко сякаш я потапяш в сока им, колкото да ги усетиш, прехвърляш ги един след друг в ръката си, усещаш тежестта им, накрая се спираш на два конкретни, единият по-заоблен, другият по-продълговат, но и двата са като гладки красиви земни плодове, взимаш ги внимателно от отделението, в което седят, отделяш ги от братятата им, поднасяш ги по-близо до себе си и започваш да ги разглеждаш,

първо придърпваш до очите си по-заобления, той леко упорства и сякаш напук се замъглява, колкото и да ти се виждаше прозрачен преди малко, сега замъглява стените си и вече не можеш да видиш нищо в него, разглеждаш го, опитваш се да прозреш, но той явно не е в настроение и ти се сърди, и не става, и усещаш някаква тъпа болка или свиване малко над корема и за миг получаваш усещането, че този камък ти е ударил един хубав ритник в торса, после разтърсваш глава, излизаш от хипнозата, какъв ритник, та това е просто едно камъче, нехайно уж го пускаш дори леко отвисоко при останалите нищо неподозиращи цитрини, сякаш си доказваш, че си по-силна от него,

междувременно нещо в другата ти ръка е започнало да пари, леко да се подмята, леко да носи студенина, почти беше забравила, че другият камък още е в ръката ти, оглеждаш се в магазина, нищо не ти пречи, имаш цялото време на света. Донасяш очите си по-близо, за да разгледаш всичко, повдигаш ги към светлината и започваш да оглеждаш камъка. Още в първите секунди забелязваш малката дъга в него, сякаш вътре в самия камък се е наместила една съвсем малка призма, която няма други задължения, освен да пречупва светлината, когато някой я гледа, дори не знаеш дали го прави винаги или само когато някой я гледа, нейна си работа, въпросът е, че този камък има много странна форма, някак продълговат е, с три стени, едната от които е леко изкривена, дълъг е не повече от 3-4 сантиметра, като ларва на насекомо, като гъсеница някаква, потръпваш, но той продължава да седи в ръката ти и все повече се затопля, неговите стени не са мъгляви, напротив, съвсем ясно ти позволяват да видиш дъгата, и призмата, и ларвата, и слънцето, което започва да изгрява вътре в камъка, и всичко останало. Усещаш някаква съпротива в себе си, потъркваш мястото, където те удари по-заобленият камък, хвърляш му отново един поглед, протягаш ръка, за да го докоснеш отново, но се спираш, поглеждаш отново продълговатия цитрин в ръката си, вдигаш го пак към светлината, замисляш се, че той точно цитрин искаше, свиваш пръсти около него, отпускаш, дъгата още си е там, свиваш пръстите си пак, този път внимаваш да скриеш напълно камъка от себе си, да видиш дали случайно няма да изчезне в ръката ти, защото ако изчезне в ръката ти, хич няма да е подходящ за подарък, но той си остава там, проверяваш пак дали дъгата е останала на мястото си, дъгата също си е там, решаваш, че ще му хареса, занасяш го на касата, внимаваш къде ще го докосне продавачката, въпреки че знаеш, че той слага всеки свой камък под течаща вода, за да обере чуждите енергии, така че няма голямо значение, плащаш, получаваш цитрина в стерилно малко затварящо се пликче и оставаш на улицата.

Той го получава още същата вечер, докато се разхождате към реката в летния здрач, харесва го, казва ти, че отдавна е искал да си вземе точно цитрин за себе си, ти се усмихваш, знаеш това, но си толкова доволна, че го е харесал, че се правиш, че не го знаеш, може би и той знае, че ти го знаеш, но се прави, че не го знаеш, за да ти достави удоволствие. През следващите няколко дни виждаш как камъкът става част от него, придружава го навсякъде в джоба му заедно с другите му камъни, вечер го изважда на масата, а денем понякога го слага под слънчевите лъчи, за да се зареди. Чувала си, че по пълнолуние изважда камъните си на перваза, за да се заредят и от луната, но не можеш да гарантираш, затова предпочиташ нищо да не твърдиш със сигурност, само за слънцето знаеш. През следващите няколко месеца виждаш как от време на време продълговатият цитрин е част от него, носи го навсякъде, вади го, зарежда го, грижи се за него, може би когато усеща нужда, и ти не си напълно сигурна, но предполагаш, че те двамата си се усещат, от време на време проверяваш дали дъгата е още там, но се стараеш да не го докосваш, защото знаеш, че после ще трябва да го мие под течаща вода, дори и той да не разбере, все пак ти е съвестно да го оставиш така, докоснат и неизмит, пък и той може да усети някак си, знаеш ли, но от време на време цитринът изчезва, и ти се плашиш, и се чудиш да не го е изгубил някъде, пък да му е неудобно да ти каже, все пак знае, че си го избирала, мислила си за него, не би ти станало приятно просто да го изгуби, тогава той носи другите си камъни, и се грижи за другите по същия начин, и донякъде малко ревнуваш, защото цитрина го няма, и се чудиш къде ли е, не е в джоба му, не е наоколо, но не искаш да го питаш, за да не разбере, че си толкова несигурна, но минават няколко дни и цитринът отново се връща в обращението на камъните, все едно някакъв кръговрат се извършва между джобовете му, масата, перваза и дома му, не знаеш, не знаеш, не искаш да се месиш там, където не ти е работа.

Месеци по-късно двамата се разхождате в планината, това е част от поредица от разходки, в която той те води на място, на което не си била, ти водиш него на място, на което не е бил, после повтаряте, сега е пролет и реките са буйни, тази зима имаше много сняг, заведе го да кара сноуборд, после той те заведе на нови места и сега отново ти го водиш, водиш го към един водопад, който така добре познаваш. За да стигнете до водопада, преминавате няколко поредни пъти през реката, в която се превръща този водопад, има няколко мостчета и няколко прецапвания, на едно от тези места навеждаш длани към водата и просто ги потапяш в леденото ѝ величие, прекрасната ѝ студенина те освежава и облива, зарежда и оформя, той също следва примера ти и потапя дланите си, намокря лицето си, след това бръква в джоба си, изважда и камъните, явно иска да ги зареди, какво по-прекрасно място от планината, мислиш ти, разбира се, той винаги ги усеща, изважда шепите, пълни с камъни, водата се процежда като пясъчен воал надолу към оставащата вечно променяща се река, докато в шепите му остават само облите и продълговати полускъпоценни камъни. Да, но един вече липсва, изгубих цитрина, споделя ти той спокойно, а на теб ти става ужасно мъчно, защото ако губи подаръка си от теб, може би и подаръкът го губи, и ти го губиш, и той теб те губи, за момент изпадаш в заешката дупка, но бързо преминаваш на отсрещния бряг, ще му вземеш нов или нещо такова, той и без това предпочита нешлифован, ще си го намери сам, да, отговаря той, всичко е наред, ще си намеря сам.

Advertisements
цитрин

One thought on “цитрин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s