къща номер седем

живея в къща номер седем
не помня как се казва улицата не е от значение
рядко ми се и налага
в къща седем се прибирам почти всеки ден
прекрачвам прага
оставям ключовете под огледалото
поглеждам в него
виждам част от себе си
зад мен друго огледало
отразява друга част и може би
всичко щеше да бъде наред
ако после не продължавах към стаята
цялата огледална
кухнята също
спалнята и тя
(не се усмихвай)
банята също
навсякъде безкрайни огледала
не разбирам кога ги прекрачвам
навлизам в други огледални светове
или напротив нямам изобщо тази способност
не помня
безкрайно огледало в което няма как да се изгубя
а ми се иска
от всички огледала ме гледат части от мен
от едното идеализъм
от другото трансформация
от третото чиста неприязън
навсякъде срещам части от себе си
и се лутам
и се лутам
бих подредила тези части
в конструкция пъзел строеж дори
но губя усещане кое са части
кое съм аз
и изобщо
изморявам се

Advertisements
къща номер седем

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s