аметист

amethyst

в черната стъклена купа в ъгъла на облицованата с тъмно дърво стая има може би 30, 40, защо не 50 камъка; пълната купа тихо потрепва, не се интересува дали някой я наблюдава, би потрепвала дори и без да има кой да я чуе, би създавала моментум и би превръщала жужащото трептене в нещо истинско;

но първо малко предистория:

изведнъж усещам вкус на развалено, асоциативните ми вериги са заключени с катинари с постоянно променящи се кодове, оцветявам мандала, но не мога да намеря точния цвят, чудя се необходимо ли е цветовете да са стриктно подредени, може ли да се повтарят през един, през два, мога ли например да сложа синьото до червеното, мъжкото до женското, може ли светлозеленото да е върху тъмнозеленото, ще дойде ли някой да ме накаже, ако сложа и черно в мандалата, въпреки че не е цвят; мога ли да излизам извън очертанията? наблюдавам света; малко по малко си спомням.

спомням си цветове, спомням си ярко лилаво, което озарява света и мен, отразява света и мен, но не едновременно, налага се да сменям гледната точка, а той, един от 50-те, или 40-те, защо не 30-те, няма нищо против да сменям гледната точка, той, истински лилавият камък; не се бори за нищо, не утвърждава нищо, дори себе си, не изявява нищо, нищо не обича и нищо не изказва, единствено отваря око и усеща, усеща, усеща всичко около себе си;

усеща нещата, които хората още не усещат в себе си; те още не знаят, че тези неща съществуват, че са налични, не са им дали форма и съзнание, не са благоволили да ги облекат в дума, може би ако не беше той, те дълго щяха да си останат бездумни и безформени; усеща фазите на луната, безглаголността и пълнотата; усеща съвпаденията малко преди, а в някои случаи и много преди да са се случили; усеща настроенията, мислите и чувствата, вижда цялостната матрица, в която намеренията и желанията пасват и всичко се съчетава в идеален ред; вижда перфектната решетка и успява да разбере кое с кое съвпада, но няма правото, няма правото да подрежда, право да подрежда има само…

ако нямаше усет, самото усещане надали щеше да му стига, но въпросът е, че има и това го прави достатъчно; усеща отдавна забравени вкусове, неслучени докосвания и невъзможни за чуване звуци, усеща наистина всичко, всичко около себе си, повярвай ми;

причината да не иска повече е, че успява да види всичко от птичи поглед, не иска нищо повече, не иска нищо общо, убеден е, че има рай и че той е тук и сега, някъде вътре в него лилави волтови дъги играят на прескочи кобила, а кралско сините му крайчета се смесват с млечната белота, за да създадат лавандулова гладкост, премятам я през пръстите си веднъж, два пъти, три пъти, отразява се от стъклените ми нокти, ноктите ми се отразяват от камъка и се плашат, а той остава спокоен, спокоен, всичко съзиращ и всичко разбиращ, хиляди смисли се завъртат в краката му и се източват през водовъртежа в реката, която знае, да, определено знае, но той остава спокоен, успокоява всичко около себе си;

всичко, което е било, ще бъде, и всичко, което ще бъде, е било, тази приказка той знае от фрактала, който като малък го е водел на разходка и често му я е разказвал, докато го е приспивал, а аметистът заспивал, заспивал, сънувал, че най-после има полза от него, красиви жени го носят по нежните си вратове, ушни миди и тънки китки, взират се в него с леко подозрение, бъркат го с обикновено камъче, защото напоследък често са имитации, да, нали, плъзнаха много имитации, ето например тюркоазът почти винаги е оцветен, аметистът също, просто лилав прах и оцветяват мъниста с него, изобщо не е истински, имам една такава гривна, ще ти покажа, цялата тази липса на вяра

не го обезкуражава, не е негова работа, не го засяга изобщо

негова работа е да седи и да почака докато някой го вземе насериозно или в ръце, докато някой затвори очи и повярва, а и да не повярва, негова си работа, дотогава волтовите дъги не спират, вихрушката от смисли не спира, при докосване трепти и съединява трептенията си с докосващия, предавайки му от собствената си енергия, но не може да го докосне първи;

не вярва в чудеса, защото сам е чудо

Advertisements
аметист

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s