манифест

да разчепквам докато не се отвори
не напипам нерв
да прескачам концепции разбирания оправдания мисли
да отделям разум причини следствия
да остава сурово и голо
да се влиза през рана
да отварям широко вратата
да подпирам с крак
да влиза светлина

манифест

тийзъри за филма който един ден ще гледам

от време на време проблясват кадри
премигват и изпукват като стара лента
кандидатстват при мен за финалната версия
до един достойни за премиерата

филм за далечно сибирско село който превеждам
разходка по борис с теб през една есен
всички в един ван пеем роби уилямс по подбалканската
вечерта на запознанството ни когато спиш в спален чувал на пода на вила
задкулисията на ндк и гонене по репетиции за концерти
ресторант в града на розите и обяснения как се прави розово масло
ограда на строеж в люлин върху която лепя обяви
хладен пясък в кецовете и фестивални звуци светлини
прегръдка със свилен от остава на площад в пирдоп след концерт
орех по който се катерим в училищния двор
катедрала в пловдив която снимам по твоя молба за уикипедия
разговори около огън в стара планина за човек на име хорайзън роден в типи
касиел ноа ашер в скута ми в 199 на доброто тяло
пристигане на стоп по залез в краен квартал на варна

отблясъци по водна повърхност

тийзъри за филма който един ден ще гледам

каденца

думи кънтят в съзнанието ми като отзвук от парфюм
мъча се безкрайно да се сетя коя беше тази миризма кой беше онзи вкус
откъде ми е познат този израз някой ползвал ли го е вече
аз ли го изрекох в кой живот беше това всичко съм забравила
съзнанието ми е ехтеж и пинг-понг отразяване
зала с безкрайни огледала и безтегловни думи

каденца

естер

носила съм дълга рокля по стълбите на созопол
достатъчно висока съм не се е влачела изобщо
но се надявам е попила нещо
носила съм черно кадифе докато съм танцувала хоро
и облечени токове по време на сиртаки
(също съблечени токове и казачок сега се сещам
но прекалявам с танците беше и отдавна)
синьо кадифе което съм поливала с ром
докато в скута ми се е свивала змия
черни дрехи целите в бели косми
от бяло животно което съм обичала безкрайно
дантела когато съм скръствала нервно всякакви крайници
в комбинация с усмивка черен молив очна линия и сенки
за да се скрия от притеснение
черен шифон до земята когато съм била щастлива
(който съм поливала с бяло вино
оставали са петна и така нататък)
и разбира се нищо
когато обстановката го е изисквала
черен лен когато също съм треперела от страх
без да е имало защо
снежни обсидиани когато съм била най себе си
червен яспис и оникс когато съм имала нужда
от заземяване и сигурност
и розов кварц когато съм била
сведена до една искра и съм хвърляла поглед
надолу в снега под стъпките си
дали от мен не капят капки кръв
за да не притесня околните
а напоследък вече черна вълна и велур
черно и бяло
геометрични форми
когато може би вече знам коя съм
но докато съм търсела себе си
блузи с паднало рамо
когато от мен са падали и други неща
дълги колиета
шалове за които съм получавала комплименти
сребърен пръстен намерен на улицата
стеснен после разширен и накрая закърпен със злато
чисто мокри планинарски обувки
докато захар се е топяла по езика ми
и съм затваряла очи в усмивка
къса пола докато съм водела
новогодишно хоро на площада
в някакво родопско село
черна шапка яке панталон
слънчасвайки по писти
бяло когато вече не съм имала нужда да се крия
суичъри шалове ветровки качулки
докато в паметта ми е зазвънявал
още един изгрев

естер

нанос

и ако един от изворите ми пресъхне
да не оставам със стомната при него
да си тръгна да направя промяна
без да се притеснявам че някой
може да ме помни като тази със стомната
че друг някога може да поиска да ме рисува
„девойка на извора”

нанос

покана за танц

вадя трупа си от пералнята
оставям го вече не ми трябва
ще намеря ново тяло
когато ми е необходимо а сега
продължавам
яздя черно пони
към бала на маргарита
закъснявам в рамките на нормалното
оставям на сигурно място понито

прекарвам 45 минути там
оказват се 2
връщат ме викат ме плачели са
притеснили са се за тялото
не мога да ги успокоя
говоря им витая около тях
не ме чуват
връщат ме дърпам се
искам да остана на бала
пантофката ми се заклещва в измеренията
какво да им кажа как да ги убедя
помощ дърпам крака си
покана изпращам покана
да се повъртим във валсови кръгове
извън онзи големия в който сме без да искаме
и страдаме много и страдаме
и се въртим и не
друг да е кръгът
виенски валс

покана за танц

клавиши

черно и бяло
поемам дъх по-дълбоко
и усещам последни частици
от парфюма загнездил се
в последните два дни
черно и бяло и бледост
ефир и рус завършек
пронизващ
пронизваш

караш спокойно сякаш
цял живот това правиш
(може и така да е не знам)
не се съмняваш не споделяш
не търсиш табели
не казваш нищо

спираш за кафе в 12 вечерта
и някак ми се иска
да се окаже че го пиеш без захар
взимам ти захарта защото
имам свои причини защо
но я взимам
за съжаление си я искаш обратно

после разказваш
за 150-килограмовия мъж в кръчмата
плачел на титаник

клавиши