front row, eyes closed

блаженo и бленувано усамотение…

познатите лица нарушават божественото ми спокойствие, затова избирам да съм в нетипичната зала с големи разлики в уютността на обстановката в полза на първата…въпреки че ми се привиждат познати лица цяла вечер.

да, нетипична е появата на Янка Рупкина, Теодосий Спасов и звуци на гайда на 4-ти км. също толкова нетипична, колкото музикалният ент във фоайето с лице от аметисти, величествена корона и корени и очи, издаващи частица от тайнствата, които крие душата му. в цвят същия като на стотиците свещи в другата зала под звуците на Hallucinogen и преследваща ме миризма на масала цяла вечер. чакай сега, това не беше ли drum and bass събитие? you got that right.

плавно и постепенно се придвижвам все по-напред, докато накрая не се озовавам в краката на Теодосий Спасов и избирам да остана така за цялата продължителност на сета на Бalkansky. какво „избирам“, няма друг съзнателен вариант.

конвулсиите на слъзните канали и затворените ми през 80% от времето очи ме отвеждат до място, където не очаквах да попадна, но съм съвсем сама и вляво от мен на чардака на къщичката висят големи чанове, а лекият като вятъра духов звук ме отнася до езерото в съседство, после погалва леко и игриво зелените планини още с бели шапки, оцветява шапките им за кратко във всички цветове, в които си пожелае и продължава да си играе наоколо. настръхване се редува със слагане на двете ръце пред устата в опит да хвана дъха си или душата си, тип „това наистина ли се случва“. Янка Рупкина се включва в прекрасността си и иска да ни пее още 100 години – не знам какво се случва назад, но от първите редове няма никой противоречащ. да, тази музика е за планините, селцата и малките чудеса под всеки камък. за зелените балкани. мома и момък играят до поляната при езерото, а във всяка колибка по склоновете на планината свети светлинка. за разнообразие и добра поличба се намесват и няколко кукера.

когато главата ти е там, няма значение къде е тялото ти, какво и колко си взел и хиляди други неща за обкръжаващия те в момента свят и трескавите ежедневни мисли. могат просто…да останат на заден план за известно време. нали затова сме се събрали.

след края…нямам нужда от нищо повече. главата ми в облаците/планините учудващо ми позволява да съм заземена, да дам всичко от себе си, за да помогна на всеки с издигането и после леко и елегантно да помоля да ме приземят. поемаш дълбоко дъх. отново си пречистен. всичко ще бъде наред и винаги е.

за декорациите и атмосферата са виновни М М У У З З А А

Бalkansky са Иван Шопов, Теодосий Спасов и Иво Христов.

Оренда е тук.

front row, eyes closed

О Р Е Н Д А

седях и гледах огъня, докато всичко започна да изглежда някак течно от топлината, после усетих, че косата ми се вее именно от огъня, докато той тръгва от земята…някак елементите вече не ми изглеждат толкова отделни. друг път може да почна и от някой друг.

после осъзнах, че самият трак се казва „Вятър” и вероятно той ми носи тази мисъл. ако беше друг елемент, можеше да е задълбаване в емоции, спокойно неподвижно стоене или ентусиазирано скачане нанякъде, може би смях…

Оренда. Ручило. Брат.

Дъб.

Рада.

новият албум на Бalkansky (Иван Шопов, Теодосий Спасов, Иво Христов) е продължението на „Кукер” от 2009 и е от онези неща, за които думите са безсмислени по нелеп начин. по начина „имаш желание, седни си”. мога да напиша много думи, мога да кажа, че първо се просълзих, после настръхвах, след което се разсмях още на първо слушане, но ще има ли нужда?

като можете да го чуете и сами.

http://store.balkansky.bg/album/orenda

офлайн от книжарница „Сгъни хартийка“ в подлеза на НДК.

О Р Е Н Д А

to-hear list autumn 2012

отдавна не се е случвало да чакам и да преслушвам толкова албуми все на любими изпълнители – Black Sun Empire, Muse, Deftones, Balkansky…

From The Shadows е епичен и за него няма какво да си говорим – повече е в типичния за тях стил, отколкото Lights And Wires (директно от сенките все пак). който си го може, си го може и това е, почерпката е с All Is Lost, но най-добре чуйте целия:

The 2nd Law ме накара да чета за термодинамика и ентропия, да карам хората да ми обясняват и да слушам скрилексоподобни звуци с удоволствие. в албума има мешана от пиле мляко салата and beyond, като идеите, които обожавах в Resistance, отново са на лице…може би под друга форма.

an economy based on endless growth is unsustainable.

от Оренда засега имам тийзър, трак-два и магията на самата дума. но тийзър такъв, че да ми влезе директно в класацията за клипове на годината.

силно се надявам на нещо в стил Кукер, малко остана докато дойде време да видим. и чуем.

и дългоочакван Koi No Yokan с красива история зад името и два прекрасно различни по дефтоунски сингъла засега…

Koi No Yokan (Japanese): Koi No Yokan is a truly beautiful concept. It can defined the sense can have upon first meeting another person that the two of them are going to fall in love. In other words, it is the knowledge one has that he/she is going to fall in love with another person. This differs from the idea “love at first sight” in that it does not imply that the feeling of love exists, rather it refers to the knowledge that a future love is inevitable.

to-hear list autumn 2012

HMSU Класика @ ON! fest 2012

 

 

бях поканена от ON! Festival да споделя впечатленията си от феста и ще започна и вероятно завърша с Класика партито, макар че утре ще събера още материал покрай уъркшопа по декупаж от (Фото клуба на) НБУ.

първата ми HMSU ‘Класика’ беше през 2009 г. с Ed Rush и Optical и оттогава свързвам това наименование с класически плътен звук, емблематични имена и…огромни халета. атмосферата винаги се получава добре, за да успее да смекчи малко неприятно задушаващото изживяване от първия момент за есента, в който, опиянен от музиката, поглеждаш нагоре над прожекторите и виждаш…таван.

зала, пълна с сладникав сценичен дим и без да се пуши вътре, всичките красиви хора, събрани (надявам се) с една и съща цел…да се получи отново. надеждите ми не са особено оправдани, когато се оказва, че упорито в мен се блъскат „16ки“, но всеки е със собствената си идея. още преди партито ми звънят по телефона, че Shy FX е отпаднал от програмата, което не променя доброто ми настроение ни най-малко – гледала съм го веднъж, отпадал е веднъж, ако нещо се случи веднъж, ще се случи и втори път…та ясно.

след експедиция в парти-влакчето по новите спирки на метрото влизам в края (за съжаление) на сета на EXo, който пуска супер силни неща и предава щафетата на (в този ред) Targy, acidtrip и konspirator. след родни качествени селекции към края на сета на konspirator мястото за въртене на пой упорито намалява и съм принудена да се откажа и да чакам появата на гиганта LTJ Bukem (има просто уникални неща, които не проумявам как е правил още 90-те). става ми малко тъпо от факта, че сетът му отново е доста по-басов, отколкото атмосферичен и лек, някъде там се вмъква фрагмент от един Atlantis и останалата част е по-скоро монотонна и леко подправена от Stamina MC. докато аз си мечтая за леки атмосферни джазовити пътешествия… важното е, че хората се радват, но някои от тях усещат, че не това е истинското парти. все пак, два часа и кусур сет не са за пренебрегване.

леко пооредялата тълпа усеща, че нещо ще се случи и то назрява с появата на Gridlok зад пулта. звукът става хем по-тежък, хем по-раздвижен. познати мои тракове тук-таме се преплитат и изчезват, хората се забавляват и отново стигат до момента, в който пак знаеш, че..просто се е получило. случвало ли ти се е да затвориш очи и да си сам със звука? без всички хора около теб. все едно играеш guitar hero, само че е в реалния живот и трябва просто да местиш тялото си според звука. няма значение дали ще се движиш супер активно или ще имаш грацията на градинско гребло, просто трябва да го усетиш. налага се. това се повтаря и повтаря, пикът идва и ти се иска никога да не свършва – знаеш, че след него ще дойде пост-оргазмичната яснота и перспективата за връщане към „обикновения“ свят няма да ти се вижда толкова сива, колкото ти се вижда в момента, но…все пак ти се иска да не свършва.

Mocks продължава партито с технични благинки, както винаги, но по-голямата част от тълпата (а и моята компания) е изморена и по-скоро обмисля кротване в транспорта за към вкъщи. тръгваме си точно с началото на сета на Ogonek, чието звучене ми носи адски приятни спомени за една година, която имаше много общо с тази, но…някой друг път ще се върна към тогавашното си аз. обещавам.

на станцията на метрото – мила родна картинка :) многобройни поизморени басъри, насядали по пода.

неща, които не разбирам: мрънкането в социалните мрежи по повод липсата на гардероб (обявена предварително), скучното MC (Stamina сцепи на Spirit of Burgas миналата година, предавам за вас директно от оградата), топла бира…ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. а халето няма как да не трещи, това е зала за изложби – всичките ми познати, които бяха на Класика и миналата година в същото хале, споменаваха, че звукът е по-добър от миналата година, няма и как да не го отбележат. разбира се, не е необходимо да е усилен на макс.

измеримите плюсове накратко: зверски Gridlok, много приятели, достатъчно място, непушене в залата, студена вода до края, можеш горе-долу да си кажеш приказката (в този ред на мисли – моля ви, викайте близо до ухото ми, не директно перпендикулярно в него :D), никакъв проблем с охрани, не забелязах неадекватни хора, лесно влизане..

неизмеримите – лично :)

HMSU Класика @ ON! fest 2012

stop. think. react. move.

a story about a party

ухото, въпросителната и paisley символа си приличат доста по форма. подлагай всичко, което чуваш, на съмнение? и чувай само красиви и изпипани неща.

cooh. мънички, мънички moths (и едно голямо, което ми пази гърба през цялата вечер), които ходят по ухото, навътре в него и после се разпадат в някаква въртележка.

всякакви вибрации и усещане на цялото гигантско парти на вселената, което се извършва точно тук, точно в този момент. има точно 35 лампи в лобито на лобното място на всички партита.

късно е за симетрия, сплитам една асиметрична плитка и потъвам в резонанса, доброволно и желано.

възприятие през дантелен плащ, смекчаващо целия поглед към света и леко задушаващо, докато всичко не се разпадне, повличайки и плаща. възприятие на запетая – отново ухото, слуха? запетаята е символ за недовършеност, за нова фраза, а музиката никога не свършва, никога няма ново изречение…

има девет светещи топки във всеки от четирите квадранта, примигвам и за секунди ги подреждам по степен на осветеност. лабиринтните линии през целия таван правят всеки следващ сегмент да е точно с един тон по-светъл или по-тъмен. но, при добро желание, става и двуизмерен по желание – разликите в тона тогава са графични.

светлини си играят на подаванка с други светлини и си правят супер веселба, дори те. на фона на другите светлини, които играят ролята на звезди.

пред тях един човек, който приема ту shiva-облик, ту predator-ски, не спира да осигурява музикалния фон за цялата тази феерия, разгръщаща се пред и около очите ни.

спри на място.

помисли какво виждаш.

реагирай.

move.

(себе си, мястото на действие или и двете)

stop. think. react. move.

cypress hill + rusko

след странната на пръв поглед комбинация от Korn и Skrillex, която се получи яко, явно на ред са още ню метъл/рапкор изпълнители, добавящи щипка дъбстеп в творенията си.

когато чух за предстоящата колаборация Cypress Hill и Rusko обаче по-скоро бях „вие сериозно ли…“.

и как не, не виждам как се смесва Dr. Greenthumb с Cockney Thug. или хайде, точно това може и да го виждам, но по-скоро ме беше страх да няма звученето на Hold On.

но пък им се получи прилично, значи

ето го парчето, а какво ще е следващото можем само да гадаем. limp bizkit + benga?

cypress hill + rusko