happy birthday HMSU!

HMSU, българската drum and bass организация, става на 13 години с българското издание на Hospitality. честито тийнейджърство, да ни радвате все така!

времето: довечера, локацията: класическата дестинация четвърти километър, където ще ни позабавляват London Elektricity и S.P.Y. и локалната бригада смели момчета, разбира се.

за загрявка и добро настроение:

Advertisements
happy birthday HMSU!

emika

dubstep. trip-hop. ninja tune. + мацка.

с дебютен албум през октомври 2011.

с Professional Loving можете да си тествате subwoofer-a:

с Double Edge можете да си тествате subwoofer-a и възприемчивостта към музика извън рамките на конкретен жанр:

 

All her songs are based on narratives: “I start with an idea, a story, and then I seek to find the sound world that best dramatises my story, making it into a song. I try very hard to stay faithful to my narratives and not fall into the trap of genre conventions which is why I’m shy of genre references.

emika

търси се панелка в младост 4

„Аз съм сигурен, че някъде в Младост 4 има една панелка, в която живеят всички дижеи супер звезди дето свирят през седмица в София.  Това Диклайн, Ед Соло, всичките ялти, всичките ренесанси, да не изброявам“ via А_Forty

подозирам, че в същата панелка живеят и няколко застаряващи метъл банди, които имат доброто желание да изцедят максималното от хората на родна територия, които все още им се радват, ако по други части на света те отдавна да са емоционално категоризирани като ‘пенсия’.

винаги се чудя до каква степен е добре да отразявам музикалните събития, които посещавам, в блога, и накрая не стигам до обща концепция и изсипвам каквото ми е на душата когато ми скимне. приемам съвети и критика по въпроса (а и по повечето неща в живота).

комбинацията от посещението на Doctor P и Dj Deekline, Ed Solo, Mc Darrison направи моя уикенд преди започването на учебната година парти-уикенд. първоначално възнамерявах да посетя само лечебницата на доктора, но не ми трябваше дълго убеждаване, за да се съглася и за второто, още повече, че беше пуснат специален двудневен билет на примамлива цена.

за първото парти няма да говоря много – надявам се и силно вярвам, че има доста повече в дъбстепа, отколкото лудо състезание кой ще събере повече хитове по половин минута + резачки в час и половина сет. стриктли час и половина, за повече не стигат хитовете. ами аз това (без миксирането, нали, таковата) мога да си го направя и на winamp-a вкъщи – може би в мен е проблемът, че очаквам да чуя нещо ново, интересно, някаква градация, завладяваща селекция, непознати неща…да чуя неща, които после ще издирвам под дърво и камък дни наред, да пиша дали някой се сеща кой беше еди-кой си трак, да благодаря от цялото си сърце на този, който ми отговори кой е трака, после да цикля на него със седмици и да го пратя на всичките си приятели, накрая да изслушам още много неща на изпълнителя и да помня винаги следващия път, когато ще го чуя на парти. разбира се, винаги има шанс просто да съм се преситила с дъбстеп временно – 2011та определено е годината, в която и чешмата да пуснеш, ще потече дъбстеп. през голяма част от времето в едната зала имаше тежък дъбстеп, а когато човек реши да отиде до другата, за да си почине от звука и да разнообрази, там го посреща…ами тежък дъбстеп. любимото ми!

с две думи – не ми се слуша sweet shop, reasons, crush on you – слуша ми се phaeleh, distance…търся дълбочина.

moving on:

срам, не срам, вчера ми беше първото слушане на Ed Solo на живо. за Deekline имам спомен от една Вола преди години, когато бях предимно на горната сцена на Metafiziq (нали е Метафизик, че съм водила редица спорове?), така че може и да нямат нищо общо с реалността. във всеки случай помня някакъв jungle.

оказа се breaks/breakbeat (каква е разликата? кое какво е? обяснете на dnb фена) вечер, на която някъде до 3 часа се чудех къде съм попаднала, която прерасна в прекрасно парти със свежо MC. включването на MC Darrison (това е този, дето пее в all that jazz на fresh) беше интересно и забавляващо – изобщо 2011-та е също така годината, в която MC-тата на партита са предимно недразнещи. за разлика от миналогодишния Andy C на Spirit of Burgas и MC-то, което се отличи с две реплики – „switch“ и „ЙЕ-Ю-Ю, ЙЕ-Ю-Ю!“ (това последното си е за лаф от ранга на „алах вердин, алах вердан“). but I digress.

Ed Solo поднесе неособено предвидим и все пак плавен букет от позитивни звуци – тези неща обикновено се мерят в усмивки, а такива имаше много. music is my life, my occupation and my tool – not concerned with finance, platinum or diamonds. Darrison сам си го описа като „Ed Solo, you dirty bastard!“, когато от време на време се обръщаше към него с желание да спре трака и да го пусне от начало, примерно. dirty, dirty, колко да е dirty – цели два ремикса на rolling in the deep. може би просто they say that I’m a clown making too much dirty sound.

свежа глътка Sooth Your Pain на Dub FX от непознатия за мен младеж, който пускаше…всъщност преди и след гостите, и хоп в свежия нощен въздух. но не и преди кратък разговор с веселия Darrison, който си обикаляше насам-натам из публиката.

определиха ме като парти машина – склонна съм да вярвам, че има частица истина, или поне портмонето ми ме побутва да се съглася. във всеки случай пропуснах да пиша за Borgore, DJ Fresh и Roni Size на ON! феста, както и за Тангра. щом половината ми лято е в bgelectronic.net, значи нещата не са толкова зле, колкото изглеждат. или? we play the music for the people all around.

търси се панелка в младост 4

young homie, whacha trippin’ on?

покрай това, че не гледам телевизия, гори и достъпът ми до музикални конкурси в реалити формат. вероятно има пръст и горчивият валентинахасан привкус. грешката ми обаче се поправя от доброжелателни приятели, впечатляващи се от нечии умения и любезно споделящи ги с мен.

думите са излишни – той така или иначе ще си разкаже сам. да влезе:

Крис, 28, боклукчия, The X Factor USA

и малко от нашенския: Мартин, 21, продава царевица на плажа. сирак.

и Стела Петрова с wow кавър на Jessie J.

young homie, whacha trippin’ on?

какво чух на spirit of burgas

пълен напред след необявената лятна пауза с впечатленията ми от тазгодишния Spirit of Burgas.

посещавам морския фестивал за трети път от общо четирите му издания и тази година беше също чудесен.

впечатления като цяло: добра организация, никакви проблеми с влизането, грозните гривни са традиция, но има някакъв прогрес от миналата година. опашки пред баровете е нормално да има, тоалетните останаха чисти до сравнително късно.

петък, 12 август, започнах с края на изпълнението на Kottarashky на джаз сцената. за пръв път го слушам на живо и беше много приятно. а вечерта прекарах основно на max bass сцената. тази година беше приятна изненада наличието на такава сцена, както и това, че и трите вечери имаше drum and bass или dubstep на някоя от сцените. на целия фестивал mc-тата не ме дразнеха, което е рядко явление. по-скоро си правеха шоу. зарадвах се на интелигентния dnb от Климент и май това беше вечерта с доста eXo, но може и да греша. оказа се, че по едно и също време искам да чуя както Gotan Project на главната сцена, така и Big Bud на max bass, а ако ми остане време – да погледна и Mark Foggo’s Skasters на „На тъмно“. всичко закъсняваше по някакъв свой начин, така че чух началото на Gotan, от които така или иначе имам добри впечатления от миналогодишния Park Live, и се пренесох в sci-fi атмосферния свят на Big Bud. max bass сцената беше толкова max bass, че ми беше невъзможно да съм на по-малко от 4-5 метра от нея, което не отчитам като плюс. след това, когато на main stage-a почна Benga, започнах да обикалям между двете сцени (добре, че бяха близо), но се установих при Big Bud по-трайно.

съботната вечер се бях настроила за още drum and bass в лицето на Shy FX, но на входа на фестивала ни посрещна листче A4, според което Shy FX няма да има възможност да участва тази вечер и ще бъде заместен от Big Bud на главната сцена. ah well. тази вечер беше по-балансирана в музикално отношение – първо слушах регето на Frontero, след това прекрасния глас на Рут Колева, малко La Muchedumbre, малко Kultur Shock, Skunk Anansie само подочувахнаоколо. интересно ми беше да чуя и дъбстепа с челистката Магдалена Петрович, но поради някакво закъснение се озовах направо на Moby. беше окей като цяло, навя ми асоциации с Prodigy миналата година – приятно е да чуеш саундтрака на детството си на живо и да го изживееш с толкова хора, но не ме докосна. Moby е пич, де.

след него на сцената бяха Big Bud и Stamina MC, последният от които направи голямо шоу. Big Bud като че ли пускаше малко по-земно спрямо предната вечер, но основният акцент падаше върху MC-то. реших да си припомня доброто старо усещане да висиш на оградата и беше супер. контакт с публиката, ала-бала, ти що не танцуваш, ти що така, абе яко. чак сега осъзнавам, че малко хора успяват да го направят това. седях до известно време на Mocks & Konspirator, които също се представиха качествено, а Stamina ги представи много яко.

в неделя очаквах с най-голямо нетърпение Deftones, които са една от любимите групи от тийнейджърството ми. отвсякъде чувах отзиви, че на живо не били яки, не знам си какво си…аз, както винаги, нямах очаквания. преди тях държахме да чуем Skindred, които направиха супер начало на вечерта – досега не ми се беше случвало да скачам по бански, развявайки тениската си в ръка, на група, на която съм слушала само едно парче. вокалът постоянно призоваваше да заглушим дъбстепа, който бучеше в паузите от max bass сцената в съседство :D и направи шоу. след тях Deftones направо ме изненадаха, особено Чино – представях си го много по-меланхоличен, а той само се чудеше на кое скеле да се покатери, за да пее. беше много сладък моментът с „я, ти имаш тениска на white pony, колко хора тук знаят какво е това? и ти си с наша тениска, и ти, и ти..това е супер мило, ние сме за първи път тук!“ абе симпатяги, да не говорим, че ми изсвириха направо любимите парчета. след тяхното изпълнение не ми се слушаше нищо – пробвах с Leftfield и Ибряма, но с последния опитът беше обречен, този транзишън нямаше как да е лесен. чухме началото на Scratch Perverts и понеже ни беше писнало от dubstep, решихме да се поразходим малко. върнахме се за дъбстеповия им край и за Illmate, които определено не трябваше да са от 3:30 нататък и определено не трябваше да слагат най-интересния си act в 5:30 сутринта в понеделник. те са достатъчно силни, че да си заслужат изпълнение по нормално време на някоя от другите сцени. на Jamez Bongg можеше да му се отреди малко повечко време, но съм пристрастна. не останах до края за The Top Stoppers въпреки желанието си, но умората си каза думата, а на мен ми казаха, че са изсвирили само два трака, след което са ги спрели, е гг.

та като цяло хубави морски впечатления, срещи с интересни хора, усмивки и много звук. когато сме най-зле, все така да сме!

какво чух на spirit of burgas