покана за танц

вадя трупа си от пералнята
оставям го вече не ми трябва
ще намеря ново тяло
когато ми е необходимо а сега
продължавам
яздя черно пони
към бала на маргарита
закъснявам в рамките на нормалното
оставям на сигурно място понито

прекарвам 45 минути там
оказват се 2
връщат ме викат ме плачели са
притеснили са се за тялото
не мога да ги успокоя
говоря им витая около тях
не ме чуват
връщат ме дърпам се
искам да остана на бала
пантофката ми се заклещва в измеренията
какво да им кажа как да ги убедя
помощ дърпам крака си
покана изпращам покана
да се повъртим във валсови кръгове
извън онзи големия в който сме без да искаме
и страдаме много и страдаме
и се въртим и не
друг да е кръгът
виенски валс

покана за танц

клавиши

черно и бяло
поемам дъх по-дълбоко
и усещам последни частици
от парфюма загнездил се
в последните два дни
черно и бяло и бледост
ефир и рус завършек
пронизващ
пронизваш

караш спокойно сякаш
цял живот това правиш
(може и така да е не знам)
не се съмняваш не споделяш
не търсиш табели
не казваш нищо

спираш за кафе в 12 вечерта
и някак ми се иска
да се окаже че го пиеш без захар
взимам ти захарта защото
имам свои причини защо
но я взимам
за съжаление си я искаш обратно

после разказваш
за 150-килограмовия мъж в кръчмата
плачел на титаник

клавиши

пред гъбата

колко съм слабичка
малка и слабичка
писма до себе си изпращам
за да се намеря

дълбая в дати фигури и констелации
(от сънищата бягам)
посрещам себе си завърнала се

в огледален свят откривам
пореден нов голям червен бутон
извисява се над мен
обикалям го
и се чудя какво ли прави
и се чудя да го натисна ли
но съм слаба слаба слабичка
катеря се по стебълцето му
за да погледна от високо
от високо
представа да добия
и съм толкова лека лекичка
че ще се претърколя
върху бутона
и нищо няма да се случи
ще се претърколя за миг
времето няма да ме усети
шмугвам се между секундите

пред гъбата

помилване

ще се стопят китарите
като часовници
всичката музика ще изтече
през пясъчния часовник на пръстите
плавно ще капне
последният тон
тетрадката ще се затвори
по средата на написаното
ластикът ще се скъса
косата ти ще се отметне от челото ти
ще се разпръсне напосоки и ще те забрави
кехлибарът в очите ти
ще се пръсне на парченца
малката мушица
ще избяга от вековния си затвор
превърнала се в пеперуда

помилване

лунация

необходимост да се свия някъде
в някоя точица върху полумесеца
да се плъзна по пързалката му и
да спра може би точно на връхчето
но така че да не се виждам
свивам се още
ще се огледам сама ли съм сама съм
сама съм сама ли съм
ще побързам
ще затворя очи
ще започна да се разслоявам

ще се разпадна на носталгия
и два-три цвята
и всички думи ще избягат
от останалото

всички мои реалности емоции тайнства
многоцветни преживявания
ще побързат да се отдалечат
лъчево да се разпръснат
да ме забравят
да нямат нищо общо с мен

всичките ми паралелни животи
също ще се разбягат
всички вие които живеете
паралелните ми животи
също ще избягате
най-вероятно ще сте първите

последни ще останат думите
като капитан на кораба
накрая и те ще се откажат
бързо ще си тръгнат
когато останат без свидетели
ако не броим мен разбира се

лунация

общуване

разказвай ми за телевизора
за колежката за шефа
за новия телевизор който
сте търсили в два магазина
за характеристиките му
за масата за тапетите
о моля те покажи ми тапетите
снимай ги обясни ми как сте ги лепили
обясни ми какво ви е харесало точно в тези тапети
покажи ми ролките за акцент
кажи ми какво смятате да направите
с оставащите тапети
и изобщо обясни ми всичко
що се отнася до корниза
корниза също
как го пренесохте
как го закачихте
обясни ми какви пердета искаш
онези затъмняващите нали
как е нямало твоя цвят
нека говорим за пердета
разказвай и не се спирай
моля

нека се разсеем с всичките
пердета телевизори маси на света
нека ходим на работа раждаме деца
нека пием флиртуваме с който ни падне
само и само

и само

да не стигнем до някакви изводи
важно е да не стигнем до никакви изводи
всичките ни изказани думи събрани
да дават неутрален сбор
да не остава нищо от нас
когато дойде времето да се изпарим
(най-вероятно ще ни кремират)
по същия начин да се изпарят думите ни
мислите ни
тапетите ни
накрая и един телевизор

общуване

(забавѝ)

усещам парфюма си
разгърнат от топлината на лятното ми тяло
усещам червилото си разтапя се все повече
усещам татуировката си
спокойна като изначален звук наблюдаваща
косата ми е на опашка
плавно нанася все по-дълги удари по голия ми гръб
да юни е
слънцето облизва дясното ми рамо
плавно спускайки се зад високите дървета
виждам чайките да чайките софийските
кръжат нанасят разсичащи цветното небе прорези
помниш ли когато мислехме че
небето се оцветява само за нас
сигурно помниш както помниш и други неща
повече от мен със сигурност но няма
да ги кажеш напишеш или изразиш
полъхва приятно хладен вятър и чайките
се прибират да спят

и аз усещам
и чувствам на пълен работен ден но сега са почивни дни
и продължавам да усещам
усещам теб теб себе си и всичко помежду ни
усещам наболата ти брада преди да я докосна
(най-вероятно никога няма)
леката миризма на пот не дразнеща сближаваща
усещам сутиена ти който никога не се вижда
(за разлика от моя)
усещам очната ти линия каквато не се осмелих да нося
усещам очите ти по себе си
усещам те като глътка мента в събота в полунощ
и водка с вишнев сок в неделя следобед
и отнякъде винаги долита сладникавата миризма на пура
усещам те като бивше едва завършило току-що минало
и едновременно настояще
усещам всичките ти музики в едно и още

осмелявам се да отида още по-далеч
да хвърля картите си на масата
да кажа че усещам дори мислите ти за мен
но се спирам
добрият играч не удря с карти по масата