премиера на inclavo

Заповядайте на представянето на дебютната ми стихосбирка inclavo – този четвъртък от 19 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека.

Можете да се сдобиете с inclavo:
• в Хралупата на ул. Стефан Караджа 22
• в Български книжици на Кристал офлайн и от http://knigabg.com/index.php?page=book&id=48166#inclavo
• на самата премиера

Искрени благодарности за удоволствието да работя с хора като:
Георги Гаврилов / Нинко Кирилов (редакция)
Антонина Георгиева (корица)
Теодора Тотева (коректура)
Валентин Дишев

inclavo в goodreads

ФБ събитието

дама трефа

ръкавите ми преливат от козове
всичките ми съперници се отказаха
боите на картите избледняха
станаха еднакви
бели
въртя се около оста си в чаршафи
ухаещи на момини сълзи
магнолии

раничка

за да нося спомени
на гърба ми има:

некропол за чувства
два жилави трапеца
перки с полъх на океан
ялови разсади криле
мастило

на врата хриле

манифест

да разчепквам докато не се отвори
не напипам нерв
да прескачам концепции разбирания оправдания мисли
да отделям разум причини следствия
да остава сурово и голо
да се влиза през рана
да отварям широко вратата
да подпирам с крак
да влиза светлина

тийзъри за филма който един ден ще гледам

от време на време проблясват кадри
премигват и изпукват като стара лента
кандидатстват при мен за финалната версия
до един достойни за премиерата

филм за далечно сибирско село който превеждам
разходка по борис с теб през една есен
всички в един ван пеем роби уилямс по подбалканската
вечерта на запознанството ни когато спиш в спален чувал на пода на вила
задкулисията на ндк и гонене по репетиции за концерти
ресторант в града на розите и обяснения как се прави розово масло
ограда на строеж в люлин върху която лепя обяви
хладен пясък в кецовете и фестивални звуци светлини
прегръдка със свилен от остава на площад в пирдоп след концерт
орех по който се катерим в училищния двор
катедрала в пловдив която снимам по твоя молба за уикипедия
разговори около огън в стара планина за човек на име хорайзън роден в типи
касиел ноа ашер в скута ми в 199 на доброто тяло
пристигане на стоп по залез в краен квартал на варна

отблясъци по водна повърхност

каденца

думи кънтят в съзнанието ми като отзвук от парфюм
мъча се безкрайно да се сетя коя беше тази миризма кой беше онзи вкус
откъде ми е познат този израз някой ползвал ли го е вече
аз ли го изрекох в кой живот беше това всичко съм забравила
съзнанието ми е ехтеж и пинг-понг отразяване
зала с безкрайни огледала и безтегловни думи

естер

носила съм дълга рокля по стълбите на созопол
достатъчно висока съм не се е влачела изобщо
но се надявам е попила нещо
носила съм черно кадифе докато съм танцувала хоро
и облечени токове по време на сиртаки
(също съблечени токове и казачок сега се сещам
но прекалявам с танците беше и отдавна)
синьо кадифе което съм поливала с ром
докато в скута ми се е свивала змия
черни дрехи целите в бели косми
от бяло животно което съм обичала безкрайно
дантела когато съм скръствала нервно всякакви крайници
в комбинация с усмивка черен молив очна линия и сенки
за да се скрия от притеснение
черен шифон до земята когато съм била щастлива
(който съм поливала с бяло вино
оставали са петна и така нататък)
и разбира се нищо
когато обстановката го е изисквала
черен лен когато също съм треперела от страх
без да е имало защо
снежни обсидиани когато съм била най себе си
червен яспис и оникс когато съм имала нужда
от заземяване и сигурност
и розов кварц когато съм била
сведена до една искра и съм хвърляла поглед
надолу в снега под стъпките си
дали от мен не капят капки кръв
за да не притесня околните
а напоследък вече черна вълна и велур
черно и бяло
геометрични форми
когато може би вече знам коя съм
но докато съм търсела себе си
блузи с паднало рамо
когато от мен са падали и други неща
дълги колиета
шалове за които съм получавала комплименти
сребърен пръстен намерен на улицата
стеснен после разширен и накрая закърпен със злато
чисто мокри планинарски обувки
докато захар се е топяла по езика ми
и съм затваряла очи в усмивка
къса пола докато съм водела
новогодишно хоро на площада
в някакво родопско село
черна шапка яке панталон
слънчасвайки по писти
бяло когато вече не съм имала нужда да се крия
суичъри шалове ветровки качулки
докато в паметта ми е зазвънявал
още един изгрев