последното ми приключение с eventim
или защо словосъчетанието „билети на касите на Еventim в цялата страна“ предизвиква у мен физиономия, сходна с тази на току-що опитано кафе с развалено мляко. съвсем скоро ще ми се наложи отново да купувам билети от касите на Eventim, затова реших да разкажа малкото ми приключение преди около два месеца.
събитието беше drum and jazz 2011 с участието на Dub FX в зала 3 на НДК. как си купихме билети за него:
първа спирка: Breakpoint. за съжаление там партидата билети е свършила и човек, и добре да живее, тръгва по касите на eventim. добре, че е 3G-то, за да разберем кои са най-близките каси.
Orange на Графа, втори етаж, откъдето със сигурност си спомням, че съм си купувала билети (вероятно на Ticketstream, но все пак) – получавам отговор „Но билетите са на партера, не на детския етаж!“. аз сконфузено – ъъ, добре, махам се от този детски етаж тогава. отговорът на партера – „Ама ние не работим с Eventim от една година вече!“.
следваща спирка: Germanos на Графа и Раковска. щастливи семейства сменят тарифния си план и седят в магазина по един час, докато любезен и настойчив консултант им предлага какви ли не допълнителни екстри. чакаме, чакаме, пък накрая ни казват „Ами вие ако искате да се върнете след десетина минути, че имаме клиенти в момента“.
излизаме, аз вече изнервена, ще се връщам аз точно пък в Germanos, амаха, отиваме някъде другаде, взимаме си билети и това е. решаваме да пробваме в Office 1 на Раковска, тъкмо ни е близо. влиза в системата, казваме събитието, „Колко билета?“ (пауза с изчакване…) „Ами нещо тука заби системата, ето да ви покажа, ако искате отидете някъде другаде“. argh.
сещам се, че има още един Office 1 надолу по Графа, почти до канала, отиваме със смела крачка към него, решени вече изобщо да не се връщаме по-нагоре…на вратата ни посреща надпис „Ревизия“. е не, реално ли е това.
за щастие се обръщаме в отчаянието си и тъкмо от другата страна на Графа виждаме още един Germanos. със сетни сили влизаме, така и така, билети за… „Ами ние нямаме бланки за билетите, а е събота и няма кой да ни достави…“.
в крайна сметка се върнахме с подвити опашки в първия Germanos, където един любезен младеж, освен да ни продаде билети, ни поразпита и дали ползваме услуги на Globul, ала-бала…трудно приема „Не“ за отговор и смята ДДС на 20 лв с калкулатор.
изводът от цялата ситуация: когато ми се налага да взимам билети от някакви такива каси, служителите никога не знаят: 1) ние дали и откога работим с Eventim; 2) как да работят със системата, все едно това са съвсем първите билети, които им се налага да продават, или пък текучеството е толкова огромно, че за всяко събитие на всяка каса има нов персонал; 3) никакви идеи какъв ще да е този изпълнител, който идва, и какви са тея странни събития, че дори и местата, на които се провеждат – в 9/10 случая се налага да използвам функцията spell без да е super effective.
Eventim, какво правим? вие какъв начин сте намерили за справяне със съвсем човешката ситуация „трябват ми билети“, без това да ви отнеме над един час?
happy birthday HMSU!
HMSU, българската drum and bass организация, става на 13 години с българското издание на Hospitality. честито тийнейджърство, да ни радвате все така!
времето: довечера, локацията: класическата дестинация четвърти километър, където ще ни позабавляват London Elektricity и S.P.Y. и локалната бригада смели момчета, разбира се.
за загрявка и добро настроение:
хубавите неща напоследък
руските тракери
ройбос с ванилия
новите идеи
старите приятели
новите приятели
people are awesome!
моите впечатления от TEDxBG
това беше първото ми посещение нa TEDxBG и второто ми TED събитие след TEDxNBU миналата година.
въпреки че винаги съм се чудела кой, аджеба, туити от такива събития и нямат ли си хората друга работа - например да гледат и слушат лекциите, първоначалното ми опиянение от тълпата хубави и интелигентни хора, събрала се в Rainbow Plaza за тазгодишното издание на събитието, резултира в туит, който твърдеше смело, че средното IQ на присъстващите е по-високо от това в парламента и в няколко университета. което от своя страна резултира в ретуитване и лек хейт.
за няколкото университета ясно – започвам с моя, в който знам какво е положението, също така знам, че има и по-зле от него. все пак говоря за средното ниво. за парламента обаче не е толкова ясно – като изключим изцепките от време на време, за които проплаква обществото, не съм запозната какви тихи и интелигентни хорица може да си кротуват там. но да речем, че заради тези изцепки цялостното ниво се сваля, още повече, че там им плащат, а на TED ние си плащаме. но и за двете неща местата явно са ограничени, така че допълнителните полемики май са излишни.
цялостното ми впечатление е, че събитието беше приятно, силно, вдъхновяващо и лично за мен следваше сандвич-структурата: първа и последна силна част, не толкова заинтригуващи по средата. откъм организация беше окей, може би малко над капацитета на мястото, което предизвикваше неволно блъскане от време на време във фоайето.
подробна информация от други блогъри, както и клипчета по-натам във времето със сигурност ще има. ето от Комитата, подробен обзор от Крис Георгиев и „Не, няма нужда“ от Деси Бошнакова. лично на мен най-интересни ми бяха презентацията на Йордан Жечев за оставането в България, на Валери Гюров от „Трансформатори“ за идеята за Парк на релси, и завършека на Златин Цветков от Хахаха Импро.
силно „да“ за всичките музикални/арт неща. направо може един TEDxBG Music да си направим. Sentimental Swingers (пеещите мацки са като от съпротивата от Ало, ало, само че по-секси – или като Хелга, според вкуса); D-Stars – 11-годишно девойче с обещаващ глас, пеещо джаз; Spooky Action at a Distance, по време на които ми се изпотиха дланите и предпазливо се надигах от време на време, за да видя дали не се е появила някаква осигурителна мрежа, батут или каквото и да е под тях); и инициативата „Фортисимо в клас“ на Хари Ешкeнази – много яка идея, надявам се да окаже въздействие върху малките.
интересни ми бяха също и представянето на висящите велоалеи от Мартин Ангелов, космическата презентация на Райчо Райчев, серийният убиец от Македония на Димитър Кенаров, свободата на пресата в по-малките населени места на Веселин Димитров и betahaus - място за coworking на Александър Китов.
(тракчето от клипчето с висящите велоалеи)
за финиш:
благодаря за положителните емоции, вдъхновяващия ден, интелигентната публика и зареждащата атмосфера! до скоро! :)
