бързо, скоростно, динамично блогване. тамън, да си подхожда. обожавам цялото движение и мисля, че не мога да стоя на едно място. обожавам да се случва нещо, да има драма навсякъде, да не ти стига времето да опишеш всичко, което се случва около теб. защото тогава идва времето да отсяваш важното.
искам и да нахвърлям идея-две. едната вчера я споделих. не знам дали се нарича стабилност, увереност, consistency, whatever. важното е, че ми харесва. позицията, винаги защитена и една. не е прозрачност, защото не се вижда отстрани, важното е, че я има. готова дори в първата секунда, в други случаи – готова след обмисляне, което не знам кога става. не историите от типа “я, колко весело” “ти всъщност у ред ли си?” “прави каквото знаеш”.
мога да пиша още много, но няма смисъл от другото (всъщност просто ме е страх – ох, и ми писна при всяко споменаване на ). oт take me to the hospital, усмивките, продънените кецове, сълзите в очите, от delonghi, танцуващият с негри и властелинът на негрите.
този пост не ми харесва и не знам защо го пиша. keep it offline.
